Често забравяме, че България е една от държавите с най-голям научен потенциал в света. Страната ни е една от първите в Космоса, а днес някои от най-големите софтуерни компании откриват офиси у нас, възползвайки се от доброто образование и бърз интернет. Макар много родни учени да се реализират навън, фундаментът за техния успех се намира тук.

Всъщност, макар и науката в България да е виждала по-добри времена, то днес тя продължава да осъществява постижения. В редовете по-долу ще ви запознаем с най-големи български научни успехи, реализирани през 2019 година.

В анкетата, която сме ви приготвили, може да гласувате кое постижение смятате за най-съществено и значимо.

Батерия на бъдещето

Учени от БАН в партньорство със свои колеги от СУ "Св. Климент Охридски" създадоха батерия от ново поколение, която ще предизвика революция в съхраняването на енергия.

Става дума за оригинална българска разработка на безопасна, евтина и безвредна за околната среда презаредима батерия на основата на натрий, разкриват от БАН.

Тя може да се комбинира с литиево-йонните батерии или дори да ги замени изцяло в редица приложения. Голямото постижение на нашите учени е разработката на нов тип електроди от достъпни материали като сулфатните соли, които са широко разпространени и могат да бъдат намерени дори на Марс.

Камера към Луната

На 21 февруари ракетата Falcon 9 изведе в Космоса израелския апарат "Берешит", чиято цел бе да кацне на Луната. Апаратът изпрати селфи от 37 000 километра, на което се виждат част от корпуса му и Земята. Малко хора обаче знаят, че камерата, заснела уникалния кадър, е дело на българския инженер Петко Динев.

От 28 години той живее и работи в Съединените щати, където основава своя компания за производството на индустриални камери.

Израелският апарат не успя да кацне на Луната, а българската камера да направи снимка от повърхността ѝ. Петко Динев обаче се е прицелил в Марс, тъй като българинът преговаря с НАСА за използването на негови камери при някои от следващите мисии към Червената планета.

Досега над 500 сателита в орбита снимат нашата планета чрез камерите на инж. Динев. А приложението им не е само в Космоса.

"В сериала "Гейм ъф троунс", който е популярен тук, специалните ефекти са заснети с наши камери. И преди може би около 2 седмици Спилбърг се заинтересува за една от нашите нови разработки, която работи по стандарта "Хай дефинишън" в 60 кадъра в секунда, за някои от неговите филми", обясни инж. Динев.

Изследване на Вселената

В рамките на проект "Пренос на маса и ъглов момент в астрофизиката", с ръководител проф. Евгени Семков, български научен екип открива, че във Вселената се раждат много по-голям брой звезди с маси над 30 пъти масата на Слънцето, отколкото се е смятало преди. Изследването е публикувано в престижния научен журнал Science и има голямо значение за разбирането на еволюцията на звездите.

Българските астрономи участват и в редица глобални научни проекти, свързани с поведението на звездите, най-отдалеченият обект, посетен от човечеството Арокот (Ултима Туле). Ролята на родните астрофизица бе най-голяма при намиране на обяснение на на едно от най-загадъчните активни галактични ядра във Вселената, блазарът CTA102. В края на 2016 г. в продължение на няколко дни той става най-яркият наблюдаван подобен обект в историята.

Робот за инвалиди

Роботът OMNIBOT е предназначен за подпомагане на хора с увреждания при придвижване.

С него те могат сами да застанат в изправено положение и да се придвижват в различни пространства. Роботът е с малки размери и тегло и може да се сгъва за пренасяне.

Инициатор и основен двигател на екипа, разработил робота, е Любомир Василев. Той е работил дълги години в завод за мотокари. Преди 7 години съпругата му паднала от дърво и си счупила гръбнака. Жената останала парализирана в инвалидна количка. За да й помогне, Любомир изобретил OMNIBOT. Отнело му три години.

Решение на 50-годишен математически проблем

Aлeĸcaндъp Cтoйчeв, дoцeнт пo eлeĸтpoннo и ĸoмпютъpнo инжeнepcтвo в Дъpжaвния yнивepcитeт нa Aйoвa, зaeднo c нeгoвия дoĸтopaнт от руски произход Bлaдимиp Cyxoй намират успешно решение на половинвековна загадка в математиката.

Достижението на българина и руския му помощник, мoжe дa дoвeдe нo paзpaбoтвaнe нa изцялo нoви дигитaлни пpилoжeния и coфтyep, ĸoитo дa измeнят пpeдcтaвитe, ĸoитo имaмe днec.

Πocтижeниeтo идвa cлeд нeyмopeн тpyд нa двaмaтa yчeни пpeз пocлeднитe тpи гoдини, в нeпpeĸъcнaтo тъpceнe нa нoв aлгopитъм, ĸoйтo дa извъpшвa oбpaтнaтa oпepaция нa бъpзoтo пpeoбpaзyвaнe нa Фypиe. Блaгoдapeниe нa нeгo вceĸи дeн милиapди xopa пo цeлия cвят мoгaт дa изпoлзвaт eлeĸтpoннитe ycлyги - дa глeдaт и cлyшaт видeo и мyзиĸa, пpeнacяни пo интepнeт.

"Hayчнoтo oтĸpитиe щe дoвeдe дo пpeнaпиcвaнeтo нa yчeбницитe и лeĸциoннитe ĸypcoвe в oблacттa нa цифpoвaтa oбpaбoтĸa нa cигнaли", ce ĸaзвa в пpeccъoбщeниeтo зa oтĸpитиeтo нa Aмepиĸaнcĸия yнивepcитeт в Бългapия (AУБ).

Един от 8-те суперкомпютри на ЕС

Един от осемте суперкомпютри на ЕС ще заработи догодина в София. В Европейския съюз ще бъдат изградени общо 8 Центрове за свръхбързи изчисления, които ще работят в подкрепа на европейските научни работници, промишлеността и бизнеса и ще разработват нови приложения в множество области.

Суперизчисленията помагат за предвиждания на времето, което дава възможност за задействане на системите за ранно предупреждение при сложни метеорологични явления. Те се използват и при решаването на сложни физични уравнения, които представят процесите и взаимодействията на ново лекарство с човешките тъкани.

Във въздухоплаването и производството на автомобили също се използват суперкомпютри за създаване на сложни модели за изпитанията на отделни части, както и на цели самолети и автомобили. Суперкомпютрите са от решаващо значение при мащабни симулации и за оценката на данни, което ги превръща в изключително важна част от разработването на изкуствен интелект.