ООН: Земята влиза в нова ера на климатични екстреми
Учените отчитат рекордни нива на парникови газове в атмосферата
Световната метеорологична организация на ООН (WMO) публикува последния си доклад за глобалните емисии на парникови газове. Оказва се, че средната глобална концентрация на въглероден диоксид е скочила с 3,5 части на милион между 2023 и 2024 г. — най-голямото увеличение от началото на съвременните измервания през 1957 г.
Дори между 2011 и 2020 г. средното годишно увеличение е било само 2,4 части на милион.
"Топлината, задържана от CO₂ и другите парникови газове, ускорява климатичните промени и води до по-екстремни метеорологични явления," заяви заместник генералният секретар на WMO Ко Барет. "Намаляването на емисиите е от решаващо значение не само за климата ни, но и за икономическата сигурност и благосъстоянието на общностите."
"Поддържането и разширяването на мониторинга на парниковите газове е от ключово значение за подпомагане на тези усилия," добави координаторът на Бюлетина за парникови газове, Оксана Тарасова.
Новината идва след като учените по-рано тази година установиха, че целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C може би е станала непостижима, поставяйки човечеството в неизследвана територия — и вероятно обричайки ни на бъдеще, изпълнено с още по-екстремни явления: опустошителни пожари, смъртоносни горещи вълни, разрушителни бури и катастрофални наводнения.
Един от основните проблеми е, че покачването на глобалните температури кара океаните да абсорбират по-малко CO₂. Дори големите суши не могат да поемат толкова газ, колкото преди, което увеличава риска от тежки и продължителни суши.
"Има опасения, че сухоземните и океанските поглъщатели на CO₂ стават по-малко ефективни, което ще увеличи количеството на CO₂, оставащо в атмосферата, и по този начин ще ускори глобалното затопляне," обяснява Тарасова. "Постоянният и засилен мониторинг на парниковите газове е критичен за разбирането на тези процеси."
Рекордният ръст в концентрацията на CO₂ между 2023 и 2024 г. вероятно се дължи на масивни емисии от горски пожари и засилването на феномена Ел Ниньо, който е довел до значително намаляване на способността на сушата и океаните да поемат въглерод.
Всичко това се натрупва. CO₂ има изключително дълъг живот в атмосферата, което означава, че планетата ще усеща последиците от сегашните емисии в продължение на стотици години.
Освен въглеродния диоксид, концентрациите на метан и азотен оксид също са достигнали рекордни нива, показва докладът. През 2024 г. средната глобална концентрация на метан е достигнала 338 части на милиард — "увеличение с 25% спрямо прединдустриалното ниво," според WMO.
Как светът ще реагира на тези катастрофални данни предстои да се види. Например, Съединените щати — вторият по големина източник на парникови емисии след Китай — активно спират регулациите, насочени към ограничаване на замърсяването, и назначават хора, свързани с изкопаемите горива.
По-рано тази година президентът Доналд Тръмп премахна ключово постановление, което позволяваше само на Агенцията за опазване на околната среда (EPA) да определя стандарти за емисии — на практика ограничавайки способността на правителството да се бори с климатичните промени.
Администрацията на Тръмп също активно се опитва да прикрие климатичната криза, като подкопава възможностите за мониторинг на влошаващата се ситуация. Белият дом е насочил усилията си към съкращаване на важни научни програми на НАСА, включително премахването на два спътника, които предоставят на фермерите подробна информация за разпределението на парниковите газове като CO₂.
Междувременно, Китай увеличава производството на чиста енергия, което е довело до първото понижение на неговите емисии на CO₂ в историята.