Дълбоко под земята, в тъмна сярна пещера на границата между Албания и Гърция, учени направиха изумително откритие - гигантска обща паяжина с площ над 100 квадратни метра. Тя е дом на приблизително 110 000 паяка. Международният екип от европейски изследователи, включително специалисти от Чешкото спелеоложко дружество, се натъква на явлението по време на проучване на дивата природа през 2022 г.

Колонията се състои от около 69 000 екземпляра от вида Tegenaria domestica (познат като обикновен домашен паяк) и 42 000 от вида Prinerigone vagans, които съжителстват мирно в масивната структура. Това е първият документиран случай, в който тези два вида живеят съвместно, както и първият пример за колониално изграждане на мрежа в т.нар. хемоавтотрофна пещера.

Екосистемата в "Сярната пещера" не се поддържа от слънчева светлина, а от хемосинтеза - процес на преобразуване на химическа енергия в органична материя. В основата на хранителната верига са сяроокисляващи бактерии, които образуват плътни бели биофилми по влажните скали. Тези микроби служат за храна на малки безгръбначни, които от своя страна са плячка за паяците. Цялата система е напълно независима от външния свят и се захранва от енергията, освободена при превръщането на токсичния сероводород в сулфат.

Тази уникална среда се поддържа от топъл поток, чиято вода е с постоянна температура от около 26°C и е наситена със сероводород.

Обикновено видът Tegenaria domestica е самотен ловец, но в пещерата хиляди индивиди живеят в мир, без следи от характерната за тях канибалистична агресия. Още по-учудващо е, че те не нападат и по-малкия вид P. vagans, който при нормални условия би бил тяхна плячка.

Ключът към мирното съжителство е огромното изобилие на храна. Въздухът близо до потока е наситен с миниатюрни мушици, чиято гъстота достига 45 000 индивида на квадратен метър. Този неизчерпаем ресурс елиминира конкуренцията за храна, която би била причина за конфликти.

Генетичният анализ показва, че паяците в пещерата имат уникална ДНК, различна от тази на популациите на повърхността, което предполага, че са се развивали в изолация. Учените също така са установили, че женските T. domestica снасят значително по-малко яйца.

Според тях това е адаптация към среда без естествени хищници, където не е необходимо голямо поколение за поддържане на стабилна популация. Откритието дава нов поглед върху способността на живите организми да се адаптират и да променят фундаментално поведението си, за да оцелеят и процъфтяват в екстремни условия.