Телескопът "Джеймс Уеб" разкри най-ранната космическа нишка | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Телескопът "Джеймс Уеб" разкри най-ранната космическа нишка
Снимка: БТА/AP

Телескопът "Джеймс Уеб" разкри най-ранната космическа нишка

Структурата, дълга 3 милиона светлинни години, се крепи на светещ квазар - галактика с активна, свръхмасивна черна дупка в ядрото си

14 3469

Астрономи, използващи космическия телескоп "Джеймс Уеб", откриха подобно на нишка подреждане на 10 галактики, които са съществували само 830 милиона години след Големия взрив, съобщи НАСА, цитирана от БТА.

Структурата, дълга 3 милиона светлинни години, се крепи на светещ квазар - галактика с активна, свръхмасивна черна дупка в ядрото си.

Екипът смята, че нишката ще еволюира в масивен куп галактики, подобно на известния куп Кома, който е наблизо.

Галактиките не са разпръснати произволно във Вселената. Те се събират не само в купове, но и в огромни взаимосвързани нишковидни структури с гигантски празни пространства между тях. Тази "космическа паяжина" първоначално е деликатна и става по-отчетлива с времето, когато гравитацията привлича материята заедно.

Квазарът J0305-3150 първи е привлякъл вниманието на астрономите от Университета на Тусон, Аризона.

Откритието е направено по проекта ASPIRE (Spectroscopic survey of biased halos In the Reionization Era - Спектроскопско изследване на диагонални ореоли в епохата на рейонизация), чиято основна цел е да изследва космическата среда на най-ранните черни дупки. Общо програмата ще наблюдава 25 квазара, които са съществували през първите милиарди години след Големия взрив, време, известни като епохата на рейонизацията.

 
Телескопът "Джеймс Уеб" разкри най-ранната космическа нишка

Телескопът "Джеймс Уеб" разкри най-ранната космическа нишка

Структурата, дълга 3 милиона светлинни години, се крепи на светещ квазар - галактика с активна, свръхмасивна черна дупка в ядрото си

14 3469 Снимка: БТА/AP

Астрономи, използващи космическия телескоп "Джеймс Уеб", откриха подобно на нишка подреждане на 10 галактики, които са съществували само 830 милиона години след Големия взрив, съобщи НАСА, цитирана от БТА.

Структурата, дълга 3 милиона светлинни години, се крепи на светещ квазар - галактика с активна, свръхмасивна черна дупка в ядрото си.

Екипът смята, че нишката ще еволюира в масивен куп галактики, подобно на известния куп Кома, който е наблизо.

Галактиките не са разпръснати произволно във Вселената. Те се събират не само в купове, но и в огромни взаимосвързани нишковидни структури с гигантски празни пространства между тях. Тази "космическа паяжина" първоначално е деликатна и става по-отчетлива с времето, когато гравитацията привлича материята заедно.

Квазарът J0305-3150 първи е привлякъл вниманието на астрономите от Университета на Тусон, Аризона.

Откритието е направено по проекта ASPIRE (Spectroscopic survey of biased halos In the Reionization Era - Спектроскопско изследване на диагонални ореоли в епохата на рейонизация), чиято основна цел е да изследва космическата среда на най-ранните черни дупки. Общо програмата ще наблюдава 25 квазара, които са съществували през първите милиарди години след Големия взрив, време, известни като епохата на рейонизацията.