Заснеха космическа мрежа в дълбините на Вселената
Учените са "надникнали" в начална в развитието на Вселената
От далечна епоха преди повече от 10 милиарда години, когато Вселената все още е млада и едва започва да се активизира, до нас сега достига изображение на мрежа от газови нишки, където се раждат галактики - откритие, хвърлящо светлина върху формирането им, предаде Франс прес.
Наподобяваща гигантска паяжина, въпросната космическа мрежа е предсказана отдавна от модела за Големия взрив, довел до зараждането на Вселената преди 13,8 милиарда години, но досега не е наблюдавана пряко или улавяна в изображения.
Този резервоар с газ - водород - доставя горивото, необходимо за "производството" на звезди, които, когато се съберат, формират галактики.
След осеммесечни наблюдения с Много големия телескоп на Европейската южна обсерватория и едногодишен анализ на данните, учените успяват да уловят триизмерно изображение, разкриващо проблясването на няколко водородни нишки, които съществуват от първите един до два милиарда години след Големия взрив и се разстилат върху голяма площ от небето.
Инструментът MUSE на Много големия телескоп действа като машина за изследване на миналото, тъй като колкото е по-отдалечена е дадена галактика от Земята, толкова по-близо е до началото на Вселената във времеви мащаб. По този начин газовите нишки се появяват такива, каквито са били, "само" преди един до два милиарда години след Големия взрив - фаза, считана за "начална" в развитието на Вселената.
Изображенията на космическата мрежа "детронират" тези на телескопа "Хъбъл", който досега държеше постижението за "най-дълбокото изображение на космоса, получено някога".
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Astronomy & Astrophysics".
Най-голяма изненада за учените обаче са симулациите, показващи, че светлината идва от милиарди невиждани досега галактики джуджета - много по-малки от познатите ни днес, населени с трилиони звезди, за чието съществуване никой не е подозирал.
"След първоначален период на мрак, Вселената експлодира в светлина и произвежда голям брой звезди. Един от големите въпроси е какво е сложило край на мрака и е довело до тази фаза в ранната Вселена, известна като рейонизация", казва Роланд Бейкън от Центъра за астрофизически изследвания в Лион, Франция.
"Прякото наблюдение на блясъка на нишките се счита за Свещен Граал на космологията, тъй като в крайна сметка този газ - остатък от Големия взрив, представлява горивото, което ще накара галактиките да се изграждат и да растат, за да станат това, което са днес", допълва Бейкън.
"Резултатът от това проучване е фундаментален. Никога не сме виждали емисии на този газ в такъв мащаб, което от съществено значение за разбирането на процеса на формирането на галактики", казва Еманюел Дади, изследовател от CEA (Commissariat a l'еnergie atomique), в придружаващ публикацията коментар.
Нашата галактика Млечен път, подобно на повечето "близки" галактики, не може да предостави подобна информация, тъй като е твърде стара и непродуктивна на звезди, в сравнение с "младата" Вселена, допълват учените.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}