Изригвания на Слънцето са компенсирали по-малката му светимост в ранните етапи от съществуването му, осигурявайки благоприятни за поява на живот условия на Земята, сочат резултатите от изследване, цитирани от сп. "Sciences et Avenir" и БТА.

Земята е трябвало да напомня ледена топка в младата Слънчева система, преди 4 милиарда години. По онова време слънчевата светлина била с по-малък интензитет и до Земята достигала едва 70 на сто от слънчевата енергия, получавана днес от нашата планета.

"Това означава, че Земята трябва да е била заледена, но геоложките данни сочат тъкмо обратното - нашата планета е била топла и на повърхността й е текла вода. Астрономите наричат това противоречие парадокс на слабото младо Слънце", заявява Владимир Айрапетян от центъра "Годард" на НАСА.

Кога е започнал животът на Земята >> >> >>

Изследване, базирано върху наблюдения на млади звезди във Вселената, обяснява как слънчеви бури, които са много по-силни от наблюдаваните днес, са допринесли за затоплянето на Земята.

Освен това те вероятно са доставили съставките, нужни за поява на живот на планетата.

Когато насочват телескопите си към Вселената, астрономите имат възможност да наблюдават безброй звезди. Само в Млечния път има около 200 милиарда звезди в различен стадий на развитие.

Учени: В Млечния път сме сами >> >> >>

Като се наблюдават подобни на Слънцето звезди, за да се класифицират в зависимост от възрастта им, се получава своеобразна хронология на еволюцията на нашето светило.

Въз основа на тези наблюдения може да се заключи, че на млади звезди често има силни изригвания, придружени от изхвърляне на коронарна маса - вероятно веднъж дневно.

Гигантско слънчево изригване ще е гибелно за човешката цивилизация >> >> >>

Слънцето вероятно също се е придържало към това правило и няколко пъти дневно е обсипвало Земята с енергийни частици.

Цифрови симулации разкриват, че този особен поток е деформирал земното магнитно поле, което било по-слабо преди 4 милиарда години, и е създал празнини в района на полюсите. Частици са можели да навлязат в тези празнини, да стигнат до земната протоатмосфера и да се сблъскат с двуатомни неполярни молекули на азота, за да се получат азотни оксиди и циановодородна киселина.

Азотните оксиди са газ със силен парников ефект. Той вероятно е затоплил достатъчно Земята, за да може на нея да тече вода въпреки слабата слънчева светлина.

Циановодородната киселина пък е важен източник на азот, нужен за формиране на аминокиселини, ДНК и РНК.

Учените отбелязват, че същото може да се е случило на Марс, където вода е текла преди 4 милиарда години, и на други планети, орбитиращи около млади звезди във Вселената.

На Марс и сега има течаща вода >> >> >>