Бивните на сродник на растителноядните животни, живял в Антарктика преди 250 милиона години, дават най-древните известни доказателства за хибернация, съобщи Ройтерс.

Учени, ръководени от Меган Уитни от Харвард и Вашингтонския университет, са изследвали сечения на бивни от шест листрозавъра, намерени в Антарктика, и четири от Южна Африка.

В антарктическите има много тесни кръгове, които насочват към периоди на състояние, подобно на хибернация - вцепененост с намален метаболизъм, благодарение на която животното е оцелявало през дългите антарктически зими. Тогава храната е била недостатъчна, макар и да са били много по-топли от сегашните.

Резултатите показват също, че листрозавърът е бил топлокръвен. На големина той е бил колкото прасе, но по-едрите са били колкото крава. Муцуната му е била като на костенурка. Не е имал зъби, освен двете бивни, които са растяли непрекъснато.

Фосили на листрозаври са намирани в Индия, Китай, Русия, РЮА, Антарктида. Животното е предшественик на бозайниците.