Това показват получените чрез различни методи разлики между показателите за скорост на разширяване на Вселената, предаде Лента, цитирана от БТА .

Събраните данни сочат, че Вселената се разширява със скорост 67 км/сек на мегапарсек с максимално допустима грешка 1,5 процента.

Тези резултати съответстват на оценките на мисията "Планк", в чиито рамки бе изследвано космическото микровълново фоново излъчване (реликтово излъчване) - древна светлина, възникнала 380 000 години след Големия взрив.

Резултатите обаче противоречат на заключенията на астрофизици под ръководството на Адам Рийс от Научния институт на космическия телескоп, които изчислили константата на Хъбъл въз основа на определяне на разстоянието до 300 свръхнови тил Ia и няколко хиляди цефеиди.

Тъй като яркостта на цефеидите винаги е една и съща, те служат като ориентири, или казано с други думи, съществува обратна зависимост между яркостта им и отдалечеността им от Земята.

Сега учените изследвали формирането на купове от 1,2 милиона галактики. Разстоянието между куповете позволило да се прецени скоростта на разширяване на Вселената.

Оказало се, че разликите между получените с различни методи резултати не са случайни.

Учените предполагат, че несъответствието може да бъде обяснено с наличие на неизвестен тип частици, като неутрино от нов формат, които са повлияли върху скоростта на разширяване на ранната Вселена.

Друга възможна причина може да се изразява в това, че тъмната енергия се променя с времето и придава по-голямо ускорение на Вселената, отколкото се е предвиждало.

От раждането си Вселената се разширява все по-бързо. Като причина за този процес учените сочат тъмната енергия.