Русия и САЩ имат коренно различен подход към създаването на снайперски пушки. От Москва залагат на скорострелни полуавтоматични винтовки, чиято цел е да могат да изстрелят бързо няколко куршума. Това предполага, че са направени компромиси от към точността и възможността за нанасяне на поражения от разстояния над километър. Във Вашингтон пък дават преимущество на високоточните, карабини, които могат да стрелят надалеч, но стрелците могат да направят по-малък брой изстрели в минута.

Днес и двете страни разбират, че подхода им е непълен. Русия разработва болтови снайпери, които са високоточни и могат да стрелят надалеч. И докато за тях вече сме писали, то сега ще ви запознаем с американския полуавтоматичен снайпер, който на практика споделя доста общо с руския снайпер "Драгунов".

Идеята за американски "Драгунов" идва още в края на 80-те и началото на 90-те. Голямото развитие на проекта обаче идва едва през 21 век.

Карабината M39 се поява няколко години след като САЩ се бият в Ирак и Афганистан. Американската армия решава да даде на всеки отряд по една високоточна и скорострелна пушка, която може да увеличи бойната ефективност на всеки взвод.

Вижте как изглежда М39 >> >> >>

По същество M39 е дълбока модификация на създадената през 1954 г. M-14. Добавени са пикатини релси и много нови компоненти. Прецизността е увеличена, а откатът намален. Пълнителят побира 20 броя патрони. Използван е натовският калибър 7.62×51 мм.

Заедно с оптиката и двуногата към нея теглото на пушката е 7,5 килограма. Скоростта на стрелба е 60 куршума в минута. Гарантираната ефективност на оръжието е 800 метра, но е възможно да бъдат направени попадения и на дистанция от 3 километра.

M39 се използва основно в морската пехота на Съединените щати. Пушката не се използва масово в други страни. Пентагонът планира частичната ѝ подмяна с по-нови модели, но въпреки това не планира пълен отказ от М39.