Продължаващото прекъсване на интернет в Иран вече се нарежда сред най-дългите национални блокади на мрежата в световен мащаб, докато антиправителствените протести в страната не стихват. По данни на експерти към четвъртък над 92 милиона души са напълно лишени от достъп до интернет вече повече от седмица.

Иранските власти въведоха пълното спиране на интернет и телефонните услуги миналия четвъртък, в опит да овладеят масовите протести, започнали в края на миналата година. Демонстрациите бяха последвани от твърди и често смъртоносни действия от страна на силите за сигурност, което допълнително изостри напрежението в страната.

Към момента иранците са без интернет повече от 170 часа. Това надхвърля предишните рекорди в страната - около 163 часа през 2019 г. и 160 часа през 2025 г. Според Исик Матер, директор "Изследвания" в компанията за мониторинг на интернет NetBlocks, настоящата блокада е третата най-дълга в света, след продължилото около 35 дни спиране на мрежата в Судан през 2021 г. и 22-дневното прекъсване в Мавритания през юли 2024 г.

Матер подчертава, че иранските интернет блокади се отличават не само с продължителност, но и с мащаба си. По думите му те са сред "най-всеобхватните и строго прилагани национални прекъсвания", особено по отношение на броя засегнати хора.

Различните организации използват различни методологии за измерване, но и други наблюдатели потвърждават сериозността на ситуацията. Според данни на неправителствената организация Access Now, настоящата блокада е на път да влезе в челната десетка на най-дългите интернет спирания в историята.

Иран има дълга практика да ограничава достъпа до интернет по време на протести и граждански вълнения, като по този начин затруднява разпространението на информация и външното наблюдение на случващото се в страната. Американска правозащитна организация изчислява, че от началото на протестите са проведени над 600 демонстрации в различни ирански градове, а според някои оценки при насилственото потушаване са загинали поне 2000 души.

Интернет блокадата, започнала на 8 януари, е била толкова внезапна, че е засегнала дори държавни институции, включително иранското външно министерство. Впоследствие достъпът е бил частично възстановен за някои държавни ведомства и за отделни икономически сектори, като банкови преводи и разплащания на бензиностанции. Въпреки това за по-голямата част от населението мрежата остава недостъпна.

По информация на британския вестник "Гардиън" ограничен брой иранци използват терминали на Starlink, вкарани нелегално в страната, за да се свържат с интернет. През 2022 г. администрацията на Джо Байдън въведе изключение от санкциите срещу Иран с цел подкрепа на "свободата на интернет", което отвори пътя за подобни услуги. Оттогава иранските власти засилиха репресиите срещу потребителите на Starlink, като обявиха притежанието на терминали за незаконно, заглушават цели квартали и конфискуват оборудване.

Кризата има и сериозно международно измерение. През последните дни президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи заплахи за военна намеса, ако иранските сили продължат насилието, като същевременно САЩ намалиха присъствието си във военна база в Катар заради опасения от ответен удар. Американски военноморски ударен флот също е бил пренасочен от Южнокитайско море към Близкия изток. В сряда Тръмп заяви, че разполага с информация, според която "убийствата са спрели и екзекуциите няма да се състоят", но сам призна, че ситуацията остава неясна.

Междувременно Великобритания затвори посолството си в Техеран и евакуира персонала си, а Иран временно затвори въздушното си пространство. Всичко това подчертава мащаба на кризата, в която интернет блокадата се превръща не просто в техническа мярка, а в ключов инструмент на политически и геополитически натиск.