Това съобщи председателят на БАН акад. Никола Съботинов, представяйки значимите научни постижения на учените от БАН през изминалата година, предаде БТА.
По думите му устройството ще пречиства малки количества вода чрез светлина в ултравиолетовата област. То ще се прилага в гражданската защита след преживяни природни бедствия, при проблеми с чистотата на водата в армията, при изпълнението на мисии и експедиции. Устройството е разработено от учените Румен Каканаков, Иван Касамаков и Стоил Захариев.
Сред значимите постижения на БАН е и уеб-базирана база данни на всички елементи на апаратурата за експеримента на века за "Големия взрив" в ЦЕРН, Швейцария. В този мащабен експеримент, целящ да разкрие създаването на Вселената, участват около 30 учени от Института по ядрена енергетика и ядрени изследвания и от Централната лаборатория по мехатроника и приборостроене при БАН, каза акад. Съботинов. Той отбеляза, че уеб-базираната база данни ще събира информация за историята на елементите на апаратурата - от тяхното позициониране, експлоатация, до приключването на експеримента. Поради огромния брой елементи тази база данни ще дава ценна информация, която ще подпомага ремонтните дейности и ще осигурява данни за нивото на радиационно облъчване.
През годината отново Румен Каканаков от Централната лаборатория по приложна физика в Пловдив е работил върху патент за енергоспестяващо светодиодно осветление. Акад. Съботинов посочи, че през 2009 г. ЕС ще спре производството на електрически крушки с нажежена жичка и те ще трябва да бъдат заменени от газоразредни и светодиодни. Газоразредните крушки ще имат до 10 000 часа "живот", а светодиодните - до 100 000 часа, с консумация на енергия до 5 вата и с ефект на електрическа крушка от 75 вата. Разработката ще помогне за използването и внедряването на светодиодните крушки в практиката.
Институтът по хидро- и аеродинамика при БАН е работил през годината по приложението на специализираната софтуерна система МИКЕ FLOOD - за моделиране и оценки при високи водни нива и наводнения в долното поречие на река Дунав. Учени от института с помощта на специализирания софтуер ще могат да моделират наводнения. Това ще стане възможно чрез наличието на информация за релефа на дадена област, за да може да се създаде модел на наводнението и да се предвидят възможните щети.
Акад. Никола Съботинов открои като безспорно постижение на БАН през изминалата година участието на българска апаратура на индийския космически спътник "Чандраян-1", която измерва дозите на космическата радиация в окололунното пространство. Индийската космическа агенция изстреля успешно на 22 октомври т.г. със своя ракета носител спътника "Чандраян-1", чиято цел е да изследва лунната повърхност и окололунното пространство.
На спътника се намира разработеният в Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия при БАН прибор RADOM. Уредът е с размери 110 на 40 на 20 мм и с тегло от 98 грама. По време на двегодишната експлоатация на спътника уредът ще характеризира количествено и качествено радиационното поле от галактически и слънчеви космически лъчи около Луната на височина 100 километра. Данните ще бъдат използвани и за оценка на радиационния риск за космонавтите при бъдещи експедиции.