Коментари - За пръв път заснеха атом | IT.dir.bg
назад

За пръв път заснеха атом

Учените от Уневерситета в Оксфорд успяха да направят първата снимка на атом.

Обратно в новината

Коментари - За пръв път заснеха атом | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Атома да е голям колкото една десета от милиметъра? Много голям ще да е този атом.

Вместо да се напъваш чети и мисли.

А какво биха заснели ако бяха два атома? Тази новина е по-скоро реклама отколкото статия за наука.

Ти закачи един атом да виси доказуемо сам достатъчно дълго, освети го така, че да можеш с обикновен фотоапарат да хванеш някаква отразена светлина от него, ако щеш минути експонирай - стига да можеш толкова дълго да го удържиш сам и на едно място тоя атом де- и пусни и ти реклама.

Ти вместо да остроумничиш да беше обяснил с какво това ще допренесе на науката че да е в графа НАУКА а не ТЕХНОЛОГИИ????

бях дете тогава, заснех с немски фотоапарат пълно слънчево затъмнение. Направих 5 или 6 последователни снимки, като на всяка от тях на негатива около луната се забелязва една черна точка, която на всяка снимка се намира на различно място около луната. Какво ли е това нещо, което съм заснел ?

Муха си заснел брадъре , муха .

Oxford накъдето са тръгнали ние от там се връщаме, Слава Севрюкова разби атома с невъоръжено око.

Това нещо е огромно. Ако растоянието е "2 милиметра", то на око този атом е някъде 0.05-0.08 милиметъра или 50-80 микрометра. Въпроса е защо самите пръчки с магнити не изглеждат така? Да не говорим, че за процесорите технологията например се води 10 нанометрова, а предвиждат направа и на 4 нанометрови 2020г. Но това е някъде 10 000 пъти по-малко! Как може да има технология по-малка от атома? 0.05-0.08 милиметъра са във видимата част с просто око, поне на някой късоглед - примерно с диоптър -10 - чувал съм за хора с -20. Той би трябвало да може да го погледне и да го види. Нищо че стронцият трябва да е голям - имало някакъв си "Радиус на ван дер Ваалс", а според него е 200 пъти по-голям от водорода например. Много трудно е да се схане, че с просто око може да се види атом. Да не говорим за теории като на Бор, че резултати зависят от уредите на измерване. Тоест представата ни за атом зависи от уредите ни и от самите нас.

Журналиста да бягат в унЕверситета да се научат да пишат и да научат разликата между милиметър и мили/нанометър

йоб его мат, думал что руские сделали!

Да размажеш светлината на един атом върху две зърна от фотолента си е голямо постижения!

Фотоленти произвежда ли още някой ?

Всъщнност, Кодак, Фуджи и други все още произвеждат филмови ленти, понеже се оказа, че се връща модата за този тип фотоапарати. Не, че ще измести дигиталните си колеги де.

Все пак има и добри думи... Те това е българина.

Много са усъвършенствали тоя фотошоп бреййййй! На 2 милиметра да докара толкоз малък атом! Трябва по-внимателно, когато се бега. Да не настъпя някой атом и да си изкълча крака!

Виждал ли си снимки на дълга експозиция?

Човек "вижда", това което му се казва отгоре да види. Това не съм го измислил аз. Гьобелс го е казал навремето. А сега неговите ученици ползват тази информация...

Започни с физика от 8-ми клас ...

Ако направиш една дълга експозиция и разнасяш атома на милиарди негови дължини във всяка посока, докато накрая се види едно размазано петънце, това не означава, че си видял самия атом. А просто милиарди негови копия.

Четейки коментарите по-долу... Така се получава, когато Здоян Хохоф, световноизвестният технологичен редактор на Дир.БГ се опитва да преписва статии за наука, вместо да си драска обичайните драсканици за автомати калашников и най-добрите пушки на армията на Южен Судан. Парад на глупендерите.

а ти поведе парада ли?

+++++ :)))

Не вярвам. Всичко е раклама и уловка за дебили. Не, че учените не заслужават внимвние. Според принципа на неопределеността на Хайзенберг такова ясно статично изображение на свръхминиатюрен квантов обект не би трябвало да може да се види въобще. В общи линии алмо знаем къде е, не знаем какво е - енергията е неопределена, а ако знаем какво е няма да знаем къде е в същност. Нещо такова е принципа.

Не виждам проблем единични фотони от добре фокусиран лазер да бъдат отразени и при продължителна експонация да се получи въпросната снимка.

Откога атома е квантов обект? А уравнението на Шрьодингер е статистиеско и отам тоя принцип на Хайзенберг е твърде неопределен и съмнително верен, разглеждан вън от статистиката.

Това което си написал важи за електроните, не за атома

Енженере, нещо за квантовата си чел, ама не съвсем.

И ти трябва да четеш.....той е прав и не е прав...Това няма нищо общо с неопределеността...за да може да се види обект неговия размер трябва да бъде поне половината от дължината на вълната на светлината с която се осветява(Abbé's diffraction limit).Среден размер на атома 0.1nm дължина на видимата светлина от 400-700nm т.е. дължината на вълната на видимата светлина е 4000-7000 по-голяма от атома т.е. статия е шменти капели....не можеш да "видиш" атома....затова се използват електронни микроскопи които "осветяват" атома с електрони, които според квантовата теория се държат и като вълни....и "снимката"направена с електрони се трансформира за да може да се направи видимо изображение... Освен това атомите са в постоянно движение за да се направи това избражение те трябва да бъдат доста замразени ....а най-добре това се постига с лазер.....така че тия неща с подръчни средства не стават

"двата електрода са поставени на едва 2 милиметра" Сигурно сте искали да кажете 2 нанометра, ама това разлика от 1 милион пъти е нищо работа, нали? ;)

При 2 нанометра това, което ти наричаш разлика не е 1 000 000, а 1 000 000 000 пъти.

Милиметъра е хилядна от метъра, нанометъра е милиардна от метъра, демек прав е човека че разликата е милион пъти !

рекох че за заснели дипломата на боцко,а то било атомче

Мноого остроумно, тоя химически молив мисли по-бързо от тебе бе.

А, бе, Стояне, учени в УнЕвЕрситета в Оксфорд успяха, ама ти нещо с българския НЕМОЙШ!!!

Заснеха средната заплата в България !

Оксфордския атом-най- големия атом в света.

Рассийский атом по голям атом от Оксфордский атом.

Е, чеки сега.. IBM ни показваха цяла анимацийка с атоми преди няколко години, тези се фукат със снимка? Или последните са назад с материала, или от IBM пак са лъгали на поразия (нещо ме кара да мисля, че е второто).

Материалът е представен подвеждащо. По-правилно е да се каже, че за първи път е сниман единичен атом С ОБИКНОВЕН ФОТОАПАРАТ. И преди са правени снимки на единични атоми, но със специализирана техника.

Та в крайна сметка, ходи, че разбери кое е фалшивото... Едно е сигурно, днес можем поне да се радваме на качествена компютърна графика.

дреме ми, че са заснели атом. ако ще и атомна подводница да са заснели или малки зелени човечета, все тая ми е. заплатата ми няма да стане по-висока, а акъла по-малко (то няма и накъде да намалява).

Горе-долу, като шимпанзето в зоопарка..

Абе яж и сери и това е!

pepipepino666@

нали това правя, произвеждам храна за теб. за да я произведа трябва първо да се наям.

И химическият молив няма да ти се притъпи, да. И цялата тая поезия дето ти напира отвътре и тя няма да те остави, колко поетични поста си наплескал под тая новина само... едната ти задача е да слушаш докторите и да се лекуваш ти и това не правиш, цял ден обикаляш и рецитираш гениалните си прозрения.

Относно двата милиметра. Преводът е правилен. На страницата на университета наистина пише, че разстоянието е 2 милиметра. Размерът на атома е много пъти по-малък от размера на светлата точката и, разбира се, не може да бъде видян с просто око. Размерът на тази светла точка съответства на пиксел във фотосензора, а не на размера на наблюдавания атом. По същата причина, когато гледаме звездното небе виждаме звездите като светли точки, съответстващи на размера на фотоклетките в ретината, а не на реалните видими размери на звездите. Ако може да се накара атомът да излъчва достатъчно силна светлина, толкова силна, че да може да активира клетка от ретината, тогава бихме видяли атома като светла точка, но това няма да е истинският му размер.

Причината по-скоро е, че атомът не е статичен и по време на "дългата" снимка има известно преместване в сферичен обем..

Може и да е имало трептене на атома, но и с трептене, и без трептене, по-малко от пиксел няма как да се получи образ.

Нещо се съмнявам точката между електродите да е атом.Разстоянието м/у електродите 2 мм. Точката е 50 пъти по-малка, значи е 0.02мм. Само че диаметъра на един атом злато е около 0.00000000015мм.Ако атомите бяха като на снимката, биха се видяли с училищен микроскоп.

Саше, няа' да срамиш името брат, започни да четеш преди да мислиш: " За направата на изображението е помогнало и още нещо - DSLR фотоапарат, настроен да прави изключително продължителна експозиция. Само така микроскопичното количество светлина, отразявана от атома е можела да се запечата на снимката. "

Значи това не е снимка на атом. По скоро бих казал че е снимка на траектория на светещ атом удържан с ел.магнитно поле.А това вече е съвсем друго.

Хайде малко да почете този журналист преди да препише статията.

Тия атоми, много огромни бре, по-големи от ФПЧ?! От тях ли кашляме, като е мръсен въздуха?

Прекрасно! Сега очакваме учените да направят следващата крачка и да заснемат мозъчна клетка на Бойо Борисов.

Твойта е невъзможно да бъде заснета

Това е голямо предизвикателство, едва ли ще успеят скоро!

Още дълги години учените ще трябва да поработят, за да успеят да заснемат празното пространство и вятъра в тиквата му

Само една корекция: да заснемат мозъчнаТА клетка на Бойко Борисов. Особено заседнал в стъклен асансьор и хората да го гледат като маймуна

"едва 2 милиметра" Къде 2нанометра, къде 2милиметра Почти никва разлика за един журналист.

Ако това са 2 милиметра - значи със силни очила можем да виждаме атомите и без микроскоп!

"За да придобиете представа за мащаба, то двата електрода са поставени на едва 2 милиметра един от друг." Ако това беше вярно, атомите щяха да са видими с просто око.

Всъщност наистина става въпрос за 2мм. Размерът на атома на снимката не е такъв разбира се, по-скоро с помощта на лазер са успели да заснемат отблясъка от атома използвайки дълга експозиция. Прочетете повече е NatGeo

https://link/content/dam/news/2018/02/14/singleatomphoto/nadlingersingleatom.adapt.945.1.jpg