Microsoft може да пренапише Windows на нов език
Компанията цели да избегне най-често срещаните проблеми от програмирането на C и C++
Обратно в новинатаКоментари - Microsoft може да пренапише Windows на нов език | IT.dir.bg
Коментари
Каквото и да започнат, единственото, което Майкрософт правят е да го възхваляват. После се оказва, че си е пак същото, като останалото им, но с повечко язви даже.
Е нали вече нямаше да има нови версии само ъпдейти на текущата ( 10 ) и тия са от ден до пладне :)
Еджа на Хромиум платформа, ОС-то на Мозилски език....май мисромеките са решили да се отворят към света...и пътьом да спедтят някои разходи, гърбейки други разработчици с борбата с откриването на топлата вода...
Ц и Ц плюса изискват една идея по добри програмисти . новите езици се правят за ретарди с мъгляв поглед , които пишат програми , както се пишат стихотворения
С хем микро хем мек има един основен проблем - доверието в тях. Понеже другите се научиха как да изключват "телеметрията" - средствата за денонощно шпиониране, сканиране и следене - от "компанията" ще сменят всичко за да могат да продължат все така. Един компютър с Уиондос десятка харчи 75% от ресурсите си да сканира дискове, файлове, избражения на нещастника който работи с него. Напълно синхронизирано с тях се пишат и тъй наречениете вируси. Който няма антивирусна програма (която също цензурира, шпионира, маскира сканирането на дисковете) го хващат периодично разпространяваните и вградени в сайтове "зловредни кодове", които използват вече излизащите от употреба, заложени от майкросфт интерфейси за контрол над "най-сигурният Уиндос в Света". Да не говорим, че "новият" език ще изхвърли нови милиони застаряващи бройлери, мислещи се за програмисти, които няма да могат да поемат новата порция "иновации".
На тия винаги им е куцало управлението на паметта, и проблемът не е в С или в С++. Ако ще и 50 нови езика да измислят, резултата ще е все същия.
На мен мозилата почва да ми яде по 2G рам ако а оставя отворена и не изгася компютъра през нощта...добре са се ориентирали ,както обикновено в правилна посока
Принципно управления на заеманото количество памет е в старите езици. На по-нови не те интересува, дали това е число, текст, масив, обект или каквото и да е. Лепиш и забравяш. Може и да имитира, това е обект, но боравиш като масив, обръщения към несъществуваши параметри и методи, самозареждания и така нататък. Така от боклучаво АПИ получавам данни и пускам през такъв обект и си боравя уж с масива, които клонове могат и да не съществуват, но ако съществуват при принтиране (изкарване отпред като текст) ти излизат. Онова със задаване на заемана памет и тип е по-неудобно и сигурно се губи много време в направата, макар езиците на ниско ниво да са по-бързи и оптимизирани програмите. Да не правят излишни неща предвидени в по-новите. Обикновено не те и интересува Garbage Collector (GC) - сметището за боклук. ;) Излизаш от нещото за което важи променливата сочеща към памет или важи за цикъл и отива в "кофата". Може различни променливи да ги вържеш към една и съща памет - запомнена стойност. То и на езици за видеокарти (например GLSL за "сенки") е на задаване на буфери в паметта. Ама изглежда супер неудобно и трябва да си свикнал. А пък за старите езици, като PL и Fortran, само съм чувал как се задава памет в РАМ-та. Сега лепваш и готово и не те интересува. Само за бази се съобразяваш. И да не прехвърлиш максимуми разрешени за паметта и за индекси, прехвърляни данни и така нататък.
