Новият куршум е способен с помощта на лазерен прицел да порази цел на разстояние 2000 метра. Конструктивно, самонасочващият се куршум представлява 10 см боеприпас с оптичен сензор в носовата част. Този сензор следи петното от светлина на лазерния лъч и изпраща информацията в блок за управление, съдържащ в себе си 8 битов процесор. Последният подава команди на електромагнитния изпълнителен механизъм, който отваря малки стабилизатори и направлява куршума точно до целта.

Изпитанията показват, че стабилизаторите са функционални при скорости до 732 м/сек при използването на обикновен барут. Изобретателите са убедени, че специално подбран барут може да осигури стандартните за армейското оръжие скорости.

Центъра на тежестта на куршума се намира в неговата глава, а малките стабилизатори в края, което гарантира устойчива траектория. Пластмасовата гилза, защитаваща тънките стабилизатори пада след като куршумът напуска цевта.

Компютърното аеродинамично моделиране показва, че използването на такава конструкция води до рязко повишаване на точността на стрелбата. При обикновените куршуми разсейването при километър далечина възлиза на 9 метра, а за самонасочващият се само 20 см.

И нещо любопитно - обикновеният пехотинец пропуска в 99.999% от случаите, като статистиката показва, че американския войник харчи средно по 100 000 долара за патрони, за това, да убие или рани един единствен противник, пише HiComm. Именно заради това, използването на тези куршуми ще бъде икономически далеч по-оправдано. Което пък е лоша вест за враговете на Америка...