Възможно ли е създаването на самодостатъчна колония на Луната?
Създаването ѝ ще струва толкова скъпо, че едва ли ще видим изграждането на нещо повече от база през следващия век
След като Илон Мъск обяви изместване на краткосрочния фокус на SpaceX от Марс към Луната, се появиха и критични оценки за реалистичността на подобен проект. Един от основните аргументи е икономическият. Изграждането на истински самодостатъчна човешка колония на Луната в близките години изглежда практически невъзможно.
Още по темата
Ключовият проблем е цената на транспорта. Дори при най-оптимистични оценки за Starship, доставката на товар до Луната би струвала около 1 млн. долара на тон - приблизително 10 000 пъти повече от морския транспорт на Земята.
Трябва да отворим скоба, че реалната цена за доставката на 1 тон товари до Луната със Starship през 2028 година съгласно плановете на НАСА е определена на 100 милиона долара. Така че оценката по-горе е наистина много оптимистична, но ще ползваме именно нея за база - ако предположим все пак поевтиняване при развитието на ракетата и инфраструктурата за нея.
Анализите показват, че за поддържане на развит стандарт на живот човешките общества изискват относително постоянен обем доставки - около 5-10 тона товар на човек годишно. Това важи както за Международната космическа станция, така и за цели държави на Земята.
Приложено към Луната, това означава, че дори умерена колония от около 100 000 души би се нуждаела от близо 1 млн. тона товар годишно. Разходите за подобен мащаб на доставки биха достигнали около 300 млрд. долара годишно - или приблизително 3 млн. долара на човек в колонията всяка година.
Това естествено са началните разходи, които впоследствие може да спаднат. Но за сметка на това тук не са включени разходите по изграждането на самата колония, които може би ще се измерват в трилиони.
Освен финансово, това би било и логистично екстремно начинание, изискващо изстрелване на ракета средно на всеки няколко минути и поддържане на флот от хиляди активни космически кораби.
Екологичният ефект също е сериозен фактор. Подобна честота на изстрелвания би довела до емисии на парникови газове, сравними или по-големи от тези на голяма индустриална държава. Производството на ракетно гориво би изисквало огромни количества електроенергия, кислород и природен газ, с потенциално тежки локални и регионални последици за околната среда.
Опцията за по-малка колония обаче не решава проблема. По-малките общности страдат от липса на икономии от мащаба и са още по-зависими от доставки от Земята. Колкото по-малко е населението на колонията, толкова по-трудно е тя да е самодостатъчна
На този фон по-реалистичният сценарий за следващото десетилетие е ограничено лунно присъствие - база с между 100 и 1000 души, подобна на антарктическите научни станции, която ще разчита почти изцяло на доставки от Земята, с частично локално производство на кислород и вода.
При сегашното ниво на технологично развитие е невъзможно човечеството да бъде напълно самодостатъчно извън Земята - дори да решим финансовия и екологичния проблем по изграждането на масивен космически флот.
Идеята за "резервна планета" за човешката цивилизация най-вероятно ще почака още няколко столетия, въпреки оптимистичните изказвания на Мъск.
По-вероятно е бъдещото разширяване в космоса да бъде водено основно от автоматизирани системи, изкуствен интелект и роботи, ако при последните се постигне очаквания напредък.