Един от най-великите учени в историята – Алберт Айнщайн, изказва предположението преди повече от 100 години, че нищо не може да се движи по-бързо от светлината. В неговата теория на относителността, предложена през 1905 г., се казва, че нищо във Вселената не може да се движи по-бързо от светлината в условията на вакуум.

Изследователите от лаборатория на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) край Женева обаче обявиха през септември, че са засекли неутрино частици, прехвърлили бариерата от 299 792 км в секунда. Тогава те обявиха, че въпросните неутрино частици, изстреляни от ЦЕРН, разположена на швейцарско-френската граница, са пристигнали с 60 наносекунди по-рано в сравнение с 2,3-те милисекунди, отнели на светлината да достигне до същата цел в подземната лаборатория „Гран Сасо“ в Италия, разположена на 730 км от ЦЕРН.

Сега, изглежда, репутацията на Айнщайн е възстановена, след като източник, запознат с експеримента, призна: „Повреда във връзката между GPS устройство и компютър може да се окаже виновникът за тези резултати“. “Разликата от 60 наносекунди, изглежда, се дължи на лоша връзка на оптичния кабел между компютър и GPS приемник, използвани за отчитането на скоростта на неутриното. След като повредата е била отстранена и измерването е било повторено, се оказало, че данните са пристигали точно с 60 наносекунди по-рано от очакваното“, се казва в доклада, публикуван в „Сайънс инсайдър“.

Твърдението, че са наблюдавани частици, по-бързи от светлината, беше прието скептично. Учените тогава признаха, че ако резултатите от експеримента бъдат потвърдени, това ще доведе до фундаментално преосмисляне на законите на физиката. Теорията на Айнщайн стои в основата на почти всичко в съвременната физика, каза теоретикът Джон Елис тогава.

Първото съмнение в резултатите, получени в „Гранд Сасо“, се появи през ноември, когато италиански физици проведоха независимо проучване на същия лъч от неутрино частици и обявиха, че техните резултати отхвърлят интерпретациите, че неутриното може да изпревари светлината. Вместо да измерва времето, отнело на неутрино частиците да стигнат от ЦЕРН до „Гран Сасо“, вторият експеримент, известен като "ИКАРУС", проследил количеството енергия в частиците при пристигането им. След като учените установиха, че частиците са запазили енергията, с която са започнали пътуването, те изключиха възможността неутриното да е по-бързо от светлината.