XF-85 Goblin: Най-малкият реактивен изтребител
С размери на SUV автомобил, той излита от бомбения отсек на американския бомбардировач B-36 Peacemaker
Самолет, който никога не е бил проектиран да каца и е толкова лек, че собствените му оръдия могат да го извадят от курс. Това не е научна фантастика, а яйцевидният McDonnell XF-85 Goblin - един от най-странните и смели авиационни експерименти.
Вижте как изглежда McDonnell XF-85 Goblin >> >> >>
След Втората световна война реактивните двигатели променят из основи стратегическата авиация. Ако Boeing B-29 е можел да лети от Англия до Берлин и обратно, то Convair B-36 Peacemaker вече е способен да стигне до Москва и да се върне без презареждане.
Това изглежда като огромен стратегически пробив в края на 40-те години, но се оказва, че има сериозен недостатък - бомбардировачите са изключително уязвими. Без изтребителен ескорт дори самолет, носещ ядрено оръжие, е лесна мишена.
Проблемът? Тогавашните реактивни изтребители имат обсег от едва няколкостотин километра. При мисия дълбоко в съветското въздушно пространство бомбардировачите биха останали без защита.
Така дизайнерите в САЩ измислят странния "Гоблин". Идеята е бомбардировачът да се превърне в своеобразен летящ самолетоносач. В неговия бомбен отсек ще се крие "паразитен изтребител", който да се пуска при нужда. Резултатът е XF-85 Goblin - толкова малък, че да се побере в стандартния бомбен отсек на B-36.
Как работи Goblin
При навлизане в противниково въздушно пространство бомбардировачът отваря бомбения си отсек и пуска Goblin. Малкият изтребител стартира своя реактивен двигател Westinghouse J34, разгъва крилата си и поема ролята на ескорт.
Въоръжението е скромно, но достатъчно за задачата - четири 12,7-мм картечници Browning M2. Техническите параметри обаче са впечатляващи. Изтребителят тежи като съвременен джип или около 2,2 тона. Дължината му е под 5 метра, а размахът на крилата - 6. "Гоблинът" може да издържи във въздуха около час - по-малко или повече в зависимост от скоростта. Максимумът ѝ е 1050 км/ч, но крейсерска скорост е около 360 км/ч.
След това пилотът трябва да се върне към бомбардировача, да закачи куката си за крана за спускане и да бъде прибран обратно "в корема" на самолета-майка.
Без колесник и без право на грешка
За да се побере в бомбен отсек, Goblin прави радикални компромиси. Колесникът просто липсва. Това прави стандартното приземяване почти самоубийствена задача. Как са убедили изпитателните пилоти да летят с него - остава загадка и до днес.
Самолетът разполага със сгъваеми крила и необичайна петплоскостна опашка, която осигурява стабилност без нужда от сложни механизми за прибиране.
Първите тестове започват през 1948 г. Самият изтребител се представя изненадващо добре - стабилен, лесен за управление и адекватен за височинен бой. Истинският проблем обаче идва при връщането към бомбардировача.
Инженерите не са предвидили колко турбулентен е въздушният поток около фюзелажа и крилата на B-36, особено при отворен бомбен отсек. При опит за скачване се образува въздушна "възглавница", която кара Goblin да подскача неконтролируемо.
Дори най-опитните пилоти трудно успяват да закачат куката. В хода на тестовете половината от свободните полети завършват с аварийно приземяване по корем, а прототипите са сериозно повредени.
През 1949 г. програмата XF-85 Goblin е официално прекратена. Освен че е опасна, концепцията губи смисъл и заради развитието на дозареждането във въздуха, което позволява на изтребителите да съпровождат бомбардировачи на далеч по-големи разстояния - без риск и без да заемат бомбовия отсек.
Днес двата оцелели прототипа на Goblin могат да се видят в Националния музей на Военновъздушните сили на САЩ в Охайо и в Музея на космическата и стратегическа авиация в Небраска.
XF-85 Goblin остава в историята като една от най-малките реактивни изтребителни машини, създавани някога.