Изследваната бинарна система е необичайна заради уникалните характеристики на всяка от двете звезди и изключителната близост между тях, се казва в комюнике на астрономи под ръководството на Мартен ван Керквейк от университета на Торонто.

Бинарната система включва пулсар - неутронна звезда, която е с малки размери, но е изключително масивна, и бяло джудже. Масата на неутронната звезда е 300 милиарда пъти по-голяма от земната. Бялото джудже пък се завърта около нея за два часа и половина, а това е необичайно кратък орбитален период.

Двете звезди са много близо една до друга и са на разстояние 7000 светлинни години от Земята. Неутронната звезда се завърта около оста си 25 пъти в секунда. Излъчените гравитационни вълни подсказват, че е налице загуба на енергия и че двете звезди се доближават все повече една до друга. Като се има предвид огромната гравитация на неутронната звезда, се получават големи деформации в пространство-времето.

Смяташе се, че уравненията в теорията на относителността на Айнщайн не могат да изчислят правилно количеството излъчена гравитационна радиация, заяви Пауло Фрайрен от института Макс Планк в Германия. Наблюденията на излъчената от бялото джудже светлина обаче показаха, че количеството гравитационна радиация съответства напълно на онова, което е предсказано от теорията на относителността.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".