Вижте снимки >> >> >>

Към Марс тръгват орбиталният апарат Trace Gas Orbiter (TGO) и демонстративният десантен модул „Скиапарели” (Schiaparelli), съобщават от ТАСС, цитирани от БГНЕС.

За първи път в историята на междупланетна мисия е възложена задачата да се търсят следи от живот на четвъртата планета от Слънчевата система.


Как ще изглежда пътят на мисията към Марс?

Първата и втората степен на ракетата носител "Протон-М" вече са се отделили, като това е станало само няколко минути след изстрелването. Третата степен се е отделила в 12:41 часа българско време.

След това блокът за допълнително ускоряване „Бриз М” е извел с четири включвания на двигателите си „ExoMars” на пътя, водещ до Марс.

В 22:21 часа той е освободил TGO и „Schiaparelli”, които ще продължат пътя си самостоятелно.

В 23:24 часа на 14 март “ExoMars” са се включили командните прибори, а четири минути по-късно са били отворени слънчевите панели. В този момент мисията се е свързала за първи път със Земята през станцията „Малинди” в Кения.

Три минути по-късно европейският Център за управление на полетитее получил данни за състоянието на системите на мисията.

Полетът на “ExoMars” до четвъртата планета ще отнеме седем месеца.

Предвижда се „Schiaparelli” да се отдели от TGO на 16 октомври, за да може на 19 октомври първи да влезе в марсианската атмосфера, а вторият – да влезе в орбита на планетата.

Установяването на предвидената от учените орбита на TGO ще трае около една година, така че началото на работата на научните инструменти на апарата е планирано за средата на 2017 година.

Според специалисти, орбиталният комплекс ще продължи да функционира до края на 2022 година.


Основната задача "ExoMars-2016"

"ExoMars” е първата мисия, изпратена на четвъртата планета от Слънчевата система, специално да търси следи от живот, каза за ТАСС ръководителят на лаборатория в Института за космически изследвания Даниел Родионов.

„Предишните станции бяха с определени задачи за намиране на вода, но не и със специална задача да намери следи от живот”, каза източникът.

Основната задача на “ExoMars” ще се осъществява от орбиталния комплекс TGO, който ще бъде в орбита на височина около 400 км над планетата, съобщават от Ройтерс и АФП, цитирани от БТА.

Когато научни измервания започнат към края на 2017 г., инструментите на TGO ще търсят следи от газове в атмосферата, особено такива съдържащи въглерод - като метан.

Метанът е интересен за учените, защото произходът му е 90 процента биологичен и се задържа кратко. Наличието му би означавало възможност за съществуване на микроорганизми на Марс. Инструментите на апарата ще анализират дали произходът му е биологичен, или е резултат от геоложки процеси.

Освен спектрометричния комплекс, TGO носи два научни инструмента.

Руският неутронен детектор FREND (Fine Resolution Epithermal Neutron Detector) ще установи съдържанието на водород в повърхностния слой на марсианската почва с дебелина един метър.

Сред апаратурата има сериозно българско участие.

Институтът за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН е подготвил българската апаратура “Люлин-МО”. Целта на уреда е да измерва нивата на радиация по време на полета от Земята до Марс. Това е доста важно за да бъдат оценени правилно рисковете от осъществяването на пилотиран полет към Червената планета.

Що се отнася до спускаемия апарат "Schiaparelli", неговата задача ще бъде тестването на успешна технологията за навлизане в марсианската атмосфера, спускане и кацане, а уредите на борда му са насочени към проучване на марсианския грунд.

Учените се надяват да разберат повече за това какво се намира под повърхността на Марс, както и установят в детайли потенциалните рискове при осъществяването на пилотиран полет и кацане на Червената планета.

Технологично погледнато, мисията е важна за няколко неща.

Първо- ще бъде тествана система за доставяне на по-тежки товари на повърхността на Марс.

Второ - ще се направят опити свързани с ефективността на използването на слънчева енергия на повърхността на планетата.

Трето - ще се извърши пробиване на марсианския грунд и ще се вземат проби от 2 метра дълбочина.

На базата на тези технологии, учените ще планират бъдеща мисия (може би през 20-те години на този век) по вземане на проби от почвата на Марс и връщането им на Земята.

“ExoMars”, обаче ще има и втора част - доставянето на роувър на повърхността на планетата през 2018 г. Кацащата платформа ще бъде построена 80% от Русия и 20% от ЕКА.

Самият роувър обаче ще бъде европейски, ще тежи 207 килограма, а мястото му на кацане най-вероятно ще е район около екватора известен като Оксия планум. Това е зона, богата на глина и други минерали, които са резултат от продължително взаимодействие на скалите с вода.

Сондажите, които роувърът ще прави, също ще са с дълбочина от 2 метра и ще проучат възможността в марсианския грунд да живеят микроорганизми.

Цената на мисията “ExoMars” заедно с роувъра се очаква да е около 1,3 милиарда евро без участието на руската страна.

Вижте изстрелването >> >> >>