MPIfR/Gomez/A. Lobanov
Астрономи снимаха черна дупка
Учени публикуваха астрономическото изображение с най-висока резолюция, правено досега и освен това то е на черна дупка.
Изображението е резултат от работата на 15 наземни радиотелескопа и един руски сателит и показва черна дупка в галактика, отдалечена на 900 милиона светлинни години, пише Gizmag, цитирано от Фокус.
Проектът се ръководи от Института по астрофизика в Андалусия, а данните от всички инструменти са комбинирани в Института за радиоастрономия “Макс Планк” в Бон с помощта на техника, наречена интерферометрия.
Методът е в състояние да обедини оптични или радиотелескопи, намиращи се на различни места по света в един гигантски телескоп.
Изображенията от телескопите се съчетават, така че да се припокрият едно с друго. Чрез анализ на амплитудата и фазата на интерференцията, учените генерират ново изображение със значително по-висока резолюция.
В случая анализът е създал изображение с резолюция на телескоп с широчина приблизително 101 хиляди километра, което е осем пъти диаметърът на Земята.
На снимката се виждат газови струи, изхвърляни в противоположни посоки със скорост, близка до тази на светлината от черна дупка с маса 200 милиона пъти масата на Слънцето.
Черната дупка и газовите струи са толкова големи, че трудно биха се поместили в най-външните граници на нашата Слънчева система.
Свръхмасивните черни дупки са сред най-високоенергийните обекти във Вселената. Те привличат материя от заобикалящата ги галактика и образуват акреционен диск, който орбитира около дупката и потъва отвъд хоризонта на събитията.
В същото време усукани магнитни полета по оста ѝ изстрелват огромни струи от плазма, която сияе в микровълновата област на спектъра.
Новото изображение не само потвърждава съществуването на полетата, но и нови знания за същността им.
Проектът се ръководи от Института по астрофизика в Андалусия, а данните от всички инструменти са комбинирани в Института за радиоастрономия “Макс Планк” в Бон с помощта на техника, наречена интерферометрия.
Методът е в състояние да обедини оптични или радиотелескопи, намиращи се на различни места по света в един гигантски телескоп.
Изображенията от телескопите се съчетават, така че да се припокрият едно с друго. Чрез анализ на амплитудата и фазата на интерференцията, учените генерират ново изображение със значително по-висока резолюция.
В случая анализът е създал изображение с резолюция на телескоп с широчина приблизително 101 хиляди километра, което е осем пъти диаметърът на Земята.
На снимката се виждат газови струи, изхвърляни в противоположни посоки със скорост, близка до тази на светлината от черна дупка с маса 200 милиона пъти масата на Слънцето.
Черната дупка и газовите струи са толкова големи, че трудно биха се поместили в най-външните граници на нашата Слънчева система.
Вижте как се съпоставя черната дупка до нашата Слънчева система >> >> >>
Свръхмасивните черни дупки са сред най-високоенергийните обекти във Вселената. Те привличат материя от заобикалящата ги галактика и образуват акреционен диск, който орбитира около дупката и потъва отвъд хоризонта на събитията.
В същото време усукани магнитни полета по оста ѝ изстрелват огромни струи от плазма, която сияе в микровълновата област на спектъра.
Новото изображение не само потвърждава съществуването на полетата, но и нови знания за същността им.