Геоинженерството през 2024: В ход са три експеримента за промяна на климата
Тестват се системи за промяна на състава на океанската вода и на аерозоли, за намаляване на количеството слънчева светлина
Изхвърляне на химикали в океана? Пръскане на солена вода в облаците? Инжектиране на спрей в стратосферата? Учените прибягват до някога немислими техники за охлаждане на планетата. Преди геоинженерството бе немислимо, а днес е по-близо до реалността от всякога, пише "Уолстрийт Джърнал".
Промяната отразява нарастващата загриженост, че усилията за намаляване на емисиите парникови газове не се развиват достатъчно бързо, за да предотвратят разрушителните ефекти от климатичните промени.
Учените разискват различни идеи, за намаляване на глобалната температура. Някои от тях звучат екзотично - затъмняване на Слънцето, промяна на състава на водата в океана. Въпреки това именно в тези идеи вече се инвестират милиони долари.
През 2024 година три експеримента за модифициране на климата се осъществяват на практика. Ето кои са те:
В Австралия, близо до островите Уитсъндей, учени пръскат солена смес през дюзи под високо налягане във въздуха. Целта им е да създадат облаци на ниска надморска височина - директно над повърхността на океана. Учените се надяват, че по-големите, по-ярки облаци ще отразяват слънчевата светлина далеч от Земята и ще охладят водите около Големия бариерен риф, където затоплянето на океанските температури е допринесло за масово измиране на корали.
Изследователският проект се ръководи от университета Southern Cross като част от програмата за възстановяване и адаптиране на рифове на стойност 64,55 милиона долара.
Програмата се финансира от партньорството между Reef Trust на австралийското правителство и Фондацията на Големия бариерен риф и включва природозащитни организации и няколко академични институции.
В Израел стартираща компания, наречена Stardust Solutions, започна да тества система за разпръскване на облак от малки отразяващи частици на около 18 000 метра надморска височина. Проектът за управление на слънчевата радиация или SRM цели да намали количеството светлина, стигащо до земята. Янай Йедваб, главен изпълнителен директор на Stardust и бивш заместник-главен учен в Израелската комисия за атомна енергия, не разкрива състава на патентованите частици.
Йедваб каза, че Stardust е събрала 15 милиона долара от двама инвеститори и е провела въздушни тестове на ниско ниво, използвайки бял дим, за да симулира пътя на частиците в атмосферата.
След като компанията завърши тестовете за безопасност на закрито, тя възнамерява да проведе ограничен тест на открито на дисперсионната технология, устройствата за наблюдение и частиците през следващите няколко месеца.
В Масачузетс, САЩ изследователи от Океанографския институт Уудс Хоул планират това лято да излеят 6000 галона течен разтвор на натриев хидроксид, компонент на луга, в океана на 10 мили южно от Мартас Винярд.
Те се надяват, че химическата база ще намали киселинността на повърхностна вода и абсорбирайки 20 метрични тона въглероден диоксид от атмосферата, съхранявайки го безопасно в океана.
"По аналогия с хапчетата, които вземаме при киселини в стомаха, ние добавяме този алкален материал към морската вода и това позволява на океана да поеме повече CO2, без да провокира повече подкисляване на океана. Всичко, което виждаме досега, е, че методът е безопасен за околната среда", казва Адам Субхас, асоцииран учен в WHOI и главен изследовател на проекта.
Проектът на стойност 10 милиона долара, известен като повишаване на алкалността на океана, се финансира от Националната администрация за океаните и атмосферата, две филантропски организации и няколко частни донори, допълва Субхас.
Пускането на натриев хидроксид, което ще изисква одобрението на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ, е планирано за август.
Експериментите, насочени към охлаждане на атмосферата чрез отразяване на слънчевата светлина от Земята, са опит да се имитират ефектите от мащабно вулканично изригване.
През 1991 г. планината Пинатубо, активен вулкан във Филипините, изхвърли сяра и пепел в горните слоеве на атмосферата, понижавайки температурата на Земята с 0,5 градуса по Целзий за цяла година.
Разпръскването на аерозоли в атмосферата изглежда най-лесно за реализиране. Методът обаче изисква десетки милиарди долари за осъществяването си и потенциално - съгласието на всички страни на Земята. Той ще трябва да се реализира всяка година за неопределено дълъг период от време.
Допреди няколко години много учени се противопоставяха на човешката намеса, страхувайки се от непредвидими ефекти, продължаване на замърсяванията и дори финансов шантаж.
"Това много лесно се превръща в извинение да не правим всички неща, които вече можем да направим и за които знаем, че ще работят", каза Дан Йоргенсен, министър на глобалната климатична политика на Дания. "Когато започнем да се намесваме в природата, рискуваме да има изключително много негативни последици, които не можем да контролираме и които не можем да предвидим."
Въпреки това Йоргенсен признава, че може би вече е необходима намеса, "но ние трябва да бъдем изключително внимателни как го правим."
Националната академия на науките на САЩ публикува проучване през 2021 г., което препоръчва предпазлив подход към изучаването на технологии за слънчево геоинженерство - разпръскване на аерозоли в атмосферата с цел затъмнение на Слънцето.
Втори доклад през 2022 г. препоръчва предпазливост и относно методите за съхранение на въглероден диоксид в океана.
През 2023 г. Белият дом издаде изследователски насоки за инжектиране на отразяващи частици в атмосферата и изсветляване на облаците, като заключи, че технологиите предлагат възможност за охлаждане на планетата, но също така носят неизвестни рискове, като изчерпване на защитния озонов слой, увреждане на морския живот, увреждане култури или промяна на моделите на валежите.