Новата космическа надпревара Русия-САЩ в търсене на живот на Венера
Възможността на най-близката до нас планета да има живот ентусиазира големите космически агенции
Руската академия на науките разкри, че Русия планира да изпрати мисия към Венера през 2029 година. Това става на фона на информацията, че на най-близката до нас планета може да има живот, пише "Известия".
Само ден преди това шефът на НАСА Джеймс Брайдънстайн официално обяви, че фокуса на космическата агенция се премесва върху Венера.
Новата космическа надпревара
От години учените в Русия се опитват да върнат страната към предишната ѝ слава на велика космическа сила. Въпреки това, последните мисии отвъд ниска орбита завършиха с неуспех и не се провеждат от близо десетилетие. Финансовият ресурс е малко, поради което Москва често търси партньорства с НАСА или ЕКА.
Най-големите успехи в далечния космос на Русия обаче са свързани именно с Венера. СССР е единствената страна, извършвала успешно кацане на повърхността на планетата и изпратила снимки оттам. НАСА и ДЖАКСА също имат мисии, но те са орбитални и са извършени след тези на Съветския съюз.
Вижте снимки от Венера >> >> >>
Преди дни шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин обяви Венера за "руска планета". Той допълни, че Русия не трябва да остава назад и отново да поеме инициативата.
Мисиите
Мисията Венера-Д, която е планирана за 2029 година, не може да се осъществи самостоятелно от Москва. Русия ще трябва да инвестира значително повече средства и да измени сроковете за след 2030 година, ако иска да я осъществи сама.
Поради тези причини от Роскосмос се стараят да превърнат Венера-Д в международна мисия, търсейки партньорство с някоя от големите космически агенции по света.
Мисията Венера-Д ще се състои от орбитален апарат и спускаем модул, който трябва да кацне на планетата. Русия се стреми да сключи партньорства именно за уредите, които ще са разположени в модула.
И докато Русия се надява да осъществи съвместна мисия в края на това десетилетие, от НАСА вече имат планове още за догодина.
Американското космическо ведомство разглежда възможността за отправяне на една или две мисии до Венера още през април 2021 година. Целта им ще е посветена на търсенето на извънземен живот, съобщи Ройтерс.
Според агенцията става дума за мисиите "Да Винчи" и "Веритас", които през месец февруари влязоха в списъка на четирите кандидати, подбрани от ръководството на НАСА за получаване на финансиране от 500 милиона долара.
"Да Винчи" е най-логичният вариант, ако искаме да проверим дали съществува живот на Венера, след като в атмосферата ѝ беше открит фосфин",заяви Дейвид Грийнспун, американският астробиолог от Планетологичния институт гр. Тусон, щата Аризона.
"Да Винчи" е спускаем апарат, който ще изучи химичния състав на атмосферата на Зорницата по време на 63-минутното си спускане до нейната повърхност. Планетолозите се надяват, че тази сонда ще им помогне да установят как атмосферата си взаимодейства с почвата от повърхността на Венера и дали съществуват вулкани в недрата ѝ.
"Веритас" е по-фокусиран върху проучването на тектониката и геологията на Венера. Въпреки това апаратът може да включва и повече научни инструменти, посветени на изследването на атмосферата.
Китай също има планове да изпрати мисия до Венера, като тя ще е съставена единствено от орбитален апарат. Засега няма много данни за нея, нито пък обявени срокове. Информацията за възможно съществуване на живот на най-близката до нас планета обаче може да накара Пекин също да преосмисли космическия си фокус.
Възможен ли е животът на Венера?
Условията на Венера са изключително тежки. Налягането на повърхността е близо 100 атмосфери, планетата е най-горещата в Слънчевата система със средна температура от около 500 °C.
Горните два слоя на атмосферата пък съдържат капки сярна киселина, които често преваляват на повърхността. В гъстата атмосфера не липсват и бързи ветрове.
На височина от около 60 километра над повърхността на Венера обаче температурите са подобни на тези в тропиците на Земята.
Въпросът дали на Венера има живот започна отново да циркулира в научните среди преди няколко години, когато японската космическа агенция ДЖАКСА направи ултравиолетови снимки на планетата. Те показаха "тъмни петна", за които се предположи, че може да се дължат на микроорганизми.
Откритието на безцветния газ фосфин в атмосферата на Венера ентусиазира научната общност. Естественият му произход на Земята се дължи единствено на бактерии, отделящи го по време на жизнените си процеси.
На теория е напълно възможно във високите части на Венера да има анаеробни микроорганизми. В атмосферата на планетата има химични вещества и съединения, които могат да се използват за храна. Освен това е вероятна и някаква форма на фотосинтеза, с която да се изхранват организмите, носени от теченията на Венера.
Учените разкриват, че преди милиарди години Венера не е била "адският свят", който познаваме днес. На повърхността ѝ най-вероятно дори е имало течна вода. Поради неизвестни причини парниковият ефект е трансформирал планетата в изключително негостоприемен свят.