Интернет на нещата е рецепта за масово шпиониране | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Интернет на нещата е рецепта за масово шпиониране
Снимка: iStock by Getty Images

Интернет на нещата е рецепта за масово шпиониране

По-добрата осведоменост на потребителите може да предпази личното им пространство

| Редактор: Стоян Гогов 13 3017

Вашите уреди, кола и дом са проектирани да улеснят живота ви и да автоматизират задачите, които изпълнявате ежедневно. Колкото по-умни и свързани стават джаджите от ежедневието ни, толкова по-лесен става и животът ни.

В днешно време хладилникът може да напомни, че храната в него започва да се разваля, от смартфона може да включите отоплението у дома си, а дори кафе машината може да се свърже с интернет.

Именно тук започват рисковете. За да работят умните джаджи, те трябва да са свързани с интернет и да събират информация. Именно в това се изразява и Интернет на нещата (IoT). Технологията обаче не обхваща само домовете ни.

Работните места, моловете и дори цели градовете също стават все по-умни, а интелигентните устройства на тези места имат подобни изисквания. Всъщност Интернет на нещата (IoT) вече се използва широко в транспорта, логистиката, селското стопанство и индустрията. През 2018 г. в света има около 22 милиарда устройства, свързани с интернет, като се очаква броят им да нарасне до над 50 милиарда до 2030 г.

Краят на личното пространство

Умните устройства събират широк спектър от данни за своите потребители. Интелигентните камери за сигурност и гласовите асистенти в крайна сметка са свързани с интернет камери и микрофони във вашия дом, които събират видео и аудио информация за вашето присъствие и дейности.

Смарт телевизори използват камери и микрофони, интелигентните крушки проследяват съня и сърдечния ви ритъм, а умни прахосмукачки картографират всеки сантиметър от дома ви.

Понякога това наблюдение се предлага на пазара като функция. Например някои Wi-Fi рутери могат да събират информация за местонахождението на потребителите в дома и дори да координират с други интелигентни устройства, за да усетят движение.

Обикновено, производителите обещават, че данните ви са анонимни. Но това не винаги е така. Например работниците на Amazon слушат някои разговори с Alexa, преписват ги и ги анотират, преди да ги подадат в автоматизирани системи за вземане на решения.

Освен това всички лични данни, които се споделят по интернет, могат да бъдат уязвими за хакери и разузнавателни агенции навсякъде по света. Малко потребителски устройства, свързани с интернет, са достатъчно сигурни.

Когато сте в интелигентни работни пространства, молове или умни градове нямате никаква възможност да ограничите следенето. Всяко ваше дигитално или физическо действие се следи, анализира, а общата цел в случая е повишаване на ефективността.

Хакери, властни правителства или чужди държави лесно могат да се възползват от наличната информация.

Дори снимките, които качвате в социалните мрежи често попадат в бази от данни за лицево разпознаване. Пример за това е частната компания Clearview AI, която обяви, че има набор от над 2 милиарда снимки от ВКонтакте и ще ги използва, за да помогне на украинската страна в конфликта с Русия.

Именно това е най-големият риск на навлизащите все повече около нас умни технологии. Ускорените темпове на дигитализация заплашват съществуването на личното ни пространство.

Можем ли да направим нещо?

Мнозина от нас нямат възможност или желание да живеят на село, далеч от удобствата на новите технологии. Това значи, че трябва да намерим начин да защитим личната си неприкосновеност.

На първо място, можем да се откажем от ползването на някои услуги. Така понякога употребата на умен градски транспорт може да е лоша идея, ако искате да запазите в тайна пътя си.

Ако много държите на анонимността си може би трябва да замените смартфона си с по-стар мобилен телефон или да се поинтересувате от все по-търсените "дегугълнати" устройства, които идват без услугите на Google и без приложенията, които следят зорко ежедневието ви.

В интернет пък често може да "пресолявате" своите данни, давайки различни имена, пол и дата на раждане. Може дори да търсите неща, които не ви интересуват, ако искате съзнателно да объркате алгоритмите.

Употребата на VPN и замяната на Facebook с Telegram или Signal също е стъпка в правилната посока.

Ако притежавате смарт устройство, можете да предприемете действия, за да го защитите и да сведете до минимум рисковете за вашата поверителност. Това означава ръчно да деактивирате всяко събиране на данни, което не е свързано с функционалността на устройството.

Mozilla има любопитна класация, събираща на едно място опасните и безопасни за личната ви неприкосновеност приложения и джаджи. От нея може да разберете например, че електроните книги на Pocketbook събират по-малко данни за вас от Amazon Kindle.

Само с няколко лесни стъпки и понякога с отказ от определени удобства може да предпазите личното си пространство.

Интернет на нещата е рецепта за масово шпиониране

Интернет на нещата е рецепта за масово шпиониране

По-добрата осведоменост на потребителите може да предпази личното им пространство

| Редактор : Стоян Гогов 13 3017 Снимка: iStock by Getty Images

Вашите уреди, кола и дом са проектирани да улеснят живота ви и да автоматизират задачите, които изпълнявате ежедневно. Колкото по-умни и свързани стават джаджите от ежедневието ни, толкова по-лесен става и животът ни.

В днешно време хладилникът може да напомни, че храната в него започва да се разваля, от смартфона може да включите отоплението у дома си, а дори кафе машината може да се свърже с интернет.

Именно тук започват рисковете. За да работят умните джаджи, те трябва да са свързани с интернет и да събират информация. Именно в това се изразява и Интернет на нещата (IoT). Технологията обаче не обхваща само домовете ни.

Работните места, моловете и дори цели градовете също стават все по-умни, а интелигентните устройства на тези места имат подобни изисквания. Всъщност Интернет на нещата (IoT) вече се използва широко в транспорта, логистиката, селското стопанство и индустрията. През 2018 г. в света има около 22 милиарда устройства, свързани с интернет, като се очаква броят им да нарасне до над 50 милиарда до 2030 г.

Краят на личното пространство

Умните устройства събират широк спектър от данни за своите потребители. Интелигентните камери за сигурност и гласовите асистенти в крайна сметка са свързани с интернет камери и микрофони във вашия дом, които събират видео и аудио информация за вашето присъствие и дейности.

Смарт телевизори използват камери и микрофони, интелигентните крушки проследяват съня и сърдечния ви ритъм, а умни прахосмукачки картографират всеки сантиметър от дома ви.

Понякога това наблюдение се предлага на пазара като функция. Например някои Wi-Fi рутери могат да събират информация за местонахождението на потребителите в дома и дори да координират с други интелигентни устройства, за да усетят движение.

Обикновено, производителите обещават, че данните ви са анонимни. Но това не винаги е така. Например работниците на Amazon слушат някои разговори с Alexa, преписват ги и ги анотират, преди да ги подадат в автоматизирани системи за вземане на решения.

Освен това всички лични данни, които се споделят по интернет, могат да бъдат уязвими за хакери и разузнавателни агенции навсякъде по света. Малко потребителски устройства, свързани с интернет, са достатъчно сигурни.

Когато сте в интелигентни работни пространства, молове или умни градове нямате никаква възможност да ограничите следенето. Всяко ваше дигитално или физическо действие се следи, анализира, а общата цел в случая е повишаване на ефективността.

Хакери, властни правителства или чужди държави лесно могат да се възползват от наличната информация.

Дори снимките, които качвате в социалните мрежи често попадат в бази от данни за лицево разпознаване. Пример за това е частната компания Clearview AI, която обяви, че има набор от над 2 милиарда снимки от ВКонтакте и ще ги използва, за да помогне на украинската страна в конфликта с Русия.

Именно това е най-големият риск на навлизащите все повече около нас умни технологии. Ускорените темпове на дигитализация заплашват съществуването на личното ни пространство.

Можем ли да направим нещо?

Мнозина от нас нямат възможност или желание да живеят на село, далеч от удобствата на новите технологии. Това значи, че трябва да намерим начин да защитим личната си неприкосновеност.

На първо място, можем да се откажем от ползването на някои услуги. Така понякога употребата на умен градски транспорт може да е лоша идея, ако искате да запазите в тайна пътя си.

Ако много държите на анонимността си може би трябва да замените смартфона си с по-стар мобилен телефон или да се поинтересувате от все по-търсените "дегугълнати" устройства, които идват без услугите на Google и без приложенията, които следят зорко ежедневието ви.

В интернет пък често може да "пресолявате" своите данни, давайки различни имена, пол и дата на раждане. Може дори да търсите неща, които не ви интересуват, ако искате съзнателно да объркате алгоритмите.

Употребата на VPN и замяната на Facebook с Telegram или Signal също е стъпка в правилната посока.

Ако притежавате смарт устройство, можете да предприемете действия, за да го защитите и да сведете до минимум рисковете за вашата поверителност. Това означава ръчно да деактивирате всяко събиране на данни, което не е свързано с функционалността на устройството.

Mozilla има любопитна класация, събираща на едно място опасните и безопасни за личната ви неприкосновеност приложения и джаджи. От нея може да разберете например, че електроните книги на Pocketbook събират по-малко данни за вас от Amazon Kindle.

Само с няколко лесни стъпки и понякога с отказ от определени удобства може да предпазите личното си пространство.