Непосредствено след края на Втората световна война започва нов конфликт. В него бившите съюзници САЩ и СССР се изправят един срещу друг, а от ядреното унищожение ги дели  само една крачка. Москва и Вашингтон постоянно държат армиите си в готовност. Студената война стимулира появата на много научни и технически постижения, които да помогнат в непреставащата битка за надмощие. Голяма част от днешните технологии започват именно като проекти от Студената война. Такива са интернет, Международната космическа станция и много други. Съвременната гражданска авиация също получава сериозен тласък заради развитието на тежките военни самолети. Именно един от успехите на военната авиация е предмет на настоящия материал.

През 50-те години на миналия век става ясно, че скоростта на самолетите е все по-важно за тях качество. Колкото по-бърза е една машина, толкова по-големи са шансовете и да нанесе успешен удар по врага. В средата на миналия век, изтребителите могат да летят със скорости над 1000 км/ч, но по-бавните бомбардировачите се превръщат в лесна мишена. Появата на по-добри изтребители и ПВО системи, кара СССР и САЩ да започнат да инвестират в направата на свръхзвукови бомбардировачи. Това се оказва изключително трудна задача, заради размерите и теглото на самолетите. Съветският съюз дори решава, че е по-изгодно да създава ракети и се отказва от разработките си. САЩ обаче продължават. Така се ражда Convair B-58 Hustler - първият истински свръхзвуков бомбардировач в света.

Вижте как изглежда Convair B-58 Hustler >> >> >>

Проектът стартира още в края на 40-те, а първият полет е осъществен на 11 ноември 1956 година. Самолетът има максимална скорост от 2 122 км/ч и максимален таван на полета от около 20 000 метра надморска височина. Мощта се гарантира от 4 реактивни двигателя, същите като двата, монтирани на F-4 Phantom II. Характеристиките на Convair B-58 Hustler му позволяват да се изплъзне лесно на съветските ПВО системи и изтребители. Америка чувства, че ядреното ѝ надмощие отново е гарантирано.

Не всичко обаче върви по план. След първия полет изникват някои проблеми, които трябва да се отстранят, а самолетът дебютира в армията 4 години по-късно - през 1960 година. По това време Москва вече е усъвършенствала своите ПВО системи.

Разработката и производството на свръхзвуковия бомбардировач са скъпи - целият проект излиза около 20 милиарда долара. Един летателен час струва три пъти повече от този на В-52.

Летците също се затрудняват доста с пилотирането на Convair B-58 Hustler. Не липсват и фатални инциденти инциденти. Въпреки това, свърхзвуковият бомбардировач поставя множество рекорди, някои от които са неподобрени и до днес. През 1963 година Convair B-58 Hustler лети от Токио за Лондон, през Аляска. Разстоянието от 12 920 км отнема 8 часа и 35 минути на самолета, летящ със свръхзвукова скорост по целия път.

Convair B-58 Hustler е въоръжен с атомни или водородни бомби. Предвидени са и тестове за изстрелване на балистични или антисателитни ракети. Съвсем скоро обаче самолетът се казал ненужен.

Забавянето по приемането му в армията прави самолета негоден за основната си цел. Новата стратегия изисква полети на ниска височина, а там качествата на машината не могат да изпъкнат. Тя обаче запазва негативите си, като високата цена на експлоатацията и трудността на пилотите с машината.

През 60-те се появяват предложения за превръщането на бомбардировача в свръхзвуков транспортен самолет. Те остават само на хартия, но опита по-късно е използван за други проекти. През 1965 година, едва 5 години след дебюта си в армията е дадена заповед, Convair B-58 Hustler да бъде пенсиониран през 1970 година. От Пентагона не смятали да бавят изпълнението на заповедта и първият свръхзвуков бомбардировач напуснал ВВС още през януари 1970 г. Любопитно е, че по-старият и по-бавен В-52 продължава да лети дори и днес - 68 години след първия си полет.

За щастие Convair B-58 Hustler не осъществява бойни полети, а основното му оръжие, ядрените бомби, остават неупотребени.