Най-странните забранени нехуманни оръжия | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Най-странните забранени нехуманни оръжия
Снимка: Twitter

Най-странните забранени нехуманни оръжия

Забраната обаче не винаги означава, че някои страни не ги притежават или разработват

| Редактор: Стоян Гогов 37 7470

Основната цел на войната е противниковата армия да бъде победена, а това става не само с превземането на ключови и стратегически локации, но и с отнемането на живота на вражеските войници.

Създаването на първите оръжия, може би съвпада със създаването на първите инструменти, използвани от древното човечество. Тяхната цел и предназначение е ясно, но въпреки това още от края на средновековието се разбира, че не всички оръжия следва да са позволени.

Отначало напредъкът е твърде бавен, но след ужасът от Първата и Втората световна война се разработват конвенции, забраняващи употребата на оръжия, които са твърде жестоки и нехуманни или пък могат да доведат до геноцид над цивилното население. Това за жалост не пречи на великите сили да ги разработват, но употребата им е значително по-рядка.

Почти всеки знае, че химическите и биологическите оръжия са забранени за използване от ООН. Парадоксално такава забрана не съществува за ядрените оръжия, а почти всички силни страни са разработвали, разработили или разработват химическо и биологическо оръжие. Въпреки това конвенциите на ООН са доста всеобхватни и не се изчерпват с посочените по горе оръжия за масово унищожение. Именно заради това ще ви представим най-странните оръжия, които международните конвенции са забранили като твърде нехуманни:

Ножове със спираловидни остриета

Усуканите или спираловидни остриета са много по-опасни, отколкото мислите. За разлика от обикновените ножове, те не оставят сравнително малък прорез, който лекарите лесно могат да зашият. Оръжия от типа на Jagdkommando Integral Tri-dagger предизвикват изключително силни разкъсвания, които лекарите не могат да зашият. Ножовете с усукани остриета са опасно оръжие, създадено с цел предизвикването на една мъчителна и най-вече неспасяема смърт - именно това е причината те да са забранени.

Огнехвъргачки

Огнехвъргачките са доста просто устроени оръжия, които в най-честия случай се състоят от резервоар за горивната смес, помпа, батерия, маркуч и запалка. Техният обсег може да достигне 80 метра, а в зависимост от използваната смес и терена те могат да предизвикат трудно загасими пожари. Огнехвъргачките обаче са забранени за използване в градовете от ООН. Това се дължи на факта, че те изобщо не са прецизни и могат да доведат до множество цивилни жертви. Освен това тъй като могат да предизвикат трудно загасими пожари, те могат да се използват и за геноцид над населението в градовете.

Лазери, причиняващи перманентна слепота

Лазерите, причиняващи временни щети на човешкото тяло са позволени от конвенциите на ООН, но не и тези причиняващи перманентна слепота. Това е така, защото всички оръжия увреждащи трайно зрението и очите са забранени от международна конвенция още от 19 век. Лазерите обаче са изключително опасни, защото са сравнително лесни за създаване и използване, а обсегът им е доста голям.

Отровни куршуми

Най-старото известно споразумение, забраняващо определен тип оръжие датира от 1675 година. Това е Страсбургската договореност и тя засяга именно отровните куршуми. По това време Франция воювала с германската Свещена римска империя, а армиите от двете страни на фронта решили да компенсират неточността на пушките си с напомпани с отрова куршуми.

Някои войници нарочно поставяли куршумите си в гниещи трупове или ги намазвали с екскременти. В следствие на това хиляди хора умрели не от огнестрелни рани, а от инфекции. Опасността от създаването на неконтролируема епидемия, повтаряща ефектите на Черната смърт, която убила 2/3 от населението на Европа, уплашили твърде много управляващите. Така се стигнало до подписването на първия международен договор, забраняващ определен вид оръжие - отровните куршуми.

Ентомологичните оръжия

Биологичните оръжия, които използват различни видове насекоми като свои приносители могат да бъдат доста опасни и незабележими - именно това представляват ентомологичните оръжия. Възможно е например, рояк от комари, инфектирани със силно преносима болест да бъдат използвани срещу някоя страна, без да бъде обявена война и без да може да се забележи атаката.

Друг широко теоретизиран метод е използването на насекоми, атакуващи посевите на противника и водещи до глад или затруднена икономика в неговата страна. Тъй като този тип оръжия е насочен изключително срещу цивилното население, ООН забранява използването не само на насекоми, а на всякакви животни, които да се използват за целите на биологичната война.

Известно е обаче, че по време на Втората световна война усилени разработки в областта са водени от Япония и Канада, като останалите участващи също са имали подобни проекти. Японците обаче успели да използват заразени с чума бълхи в големи количества, което довело до смъртта на 500 000 китайци.

По време на Студената война СССР създава автоматизирани станции за производство на милиони насекоми дневно, като основното им оръжие е кърлежът. САЩ също създават инсталации, можещи да произвеждат по 100 милиона насекоми за месец, като те залагат предимно на бълхи и комари.

През 90-те пък американците дават 6,5 милиона долара за проект, в който гъсениците могат да се използват като оръжие. В днешно време много учени и експерти се опасяват, че развитието в ГМО технологиите ще доведе до създаването на много страшно биологично оръжие, което да се пренася от модифицирани насекоми.

Капани

Те са забранени поради същата причина, поради, която са забранени и мините - капаните не дискриминират жертвите си и те могат да бъдат не само войници, но цивилни и дори деца. В случая обаче, капаните са доста по-лесни за направа от мините.

По време на Виетнамската война защитаващите се в джунглата виетнамци често прибягват до употребата на капани. Те най-често представляват дупка, в която са поставени заострени колове. Дупката след това е покрита с тънки бамбукови пръчки и поръсена с пръст. На пръв поглед тя не може да бъде различена от околната обстановка, но при стъпване в нея противниковите войници се нанизват на шиповете.

Куршум с кух връх

Според някои този тип боеприпаси е най-странното забранено оръжие. Военните стратези твърдят, че патроните с кух връх могат да убиват много по-сигурно, в сравнение с обикновените муниции и като такива са по-хуманни. Куршумите с кух връх се сплескват, като в следствие на това диаметърът им се увеличава значително, както и поразяващата мощ. Противниците им обаче заявяват, че изваждането на подобен куршум е много по-трудно, а при уцелване на крайник почти винаги се налага ампутация.

Забраната на употребата на куршуми с кух връх става още през 1899 година, когато е подписаната Хагска Конвенция. САЩ обаче не подписват договора и си запазват правото да използват подобни боеприпаси в бойни действия. Освен това куршумите с кух връх се използват от полицейските сили на някои страни, както и за лов.

Климатично оръжие

През 1978 година в Женева е подписана конвенция, забраняваща оръжията модифициращи природата. Причина за международния договор става климатичното оръжие, което САЩ използва над Виетнам в края на 60-те. Американците успяват да засилят изключително много дъждовния сезон, като официалната им цел е да попречат на движението и логистиката на вражеските войски.

В действителност обаче основният пострадал отново са цивилните, които трябва да се справят със силни наводнения, свлачища и лоша реколта.

В средата на 90-те години в официален доклад на Военновъздушните сили на САЩ се споменава, че климатичното оръжие, базирано на наночастици, е в процес на разработка и макар към този момент да не съществува, най-вероятно ще се появи в бъдещето.

Редно е да се спомене обаче, че конспиративните теории за тъй наречените "чемтрейлове" са лъжа, породена от не запознатост относно процесът на кондензация във въздуха и усиления въздушен трафик в последните десетилетия. Отпадния продукт от изгарянето на самолетното гориво е въглероден диоксид и водни пари. На голяма надморска височина въздухът е студен, което довежда до кондензацията и появата на следи след самолетите. Техният вид зависи от типа на самолетния двигател, влажността и температурата на въздуха и въздушните течения.

Най-странните забранени нехуманни оръжия

Най-странните забранени нехуманни оръжия

Забраната обаче не винаги означава, че някои страни не ги притежават или разработват

| Редактор : Стоян Гогов 37 7470 Снимка: Twitter

Основната цел на войната е противниковата армия да бъде победена, а това става не само с превземането на ключови и стратегически локации, но и с отнемането на живота на вражеските войници.

Създаването на първите оръжия, може би съвпада със създаването на първите инструменти, използвани от древното човечество. Тяхната цел и предназначение е ясно, но въпреки това още от края на средновековието се разбира, че не всички оръжия следва да са позволени.

Отначало напредъкът е твърде бавен, но след ужасът от Първата и Втората световна война се разработват конвенции, забраняващи употребата на оръжия, които са твърде жестоки и нехуманни или пък могат да доведат до геноцид над цивилното население. Това за жалост не пречи на великите сили да ги разработват, но употребата им е значително по-рядка.

Почти всеки знае, че химическите и биологическите оръжия са забранени за използване от ООН. Парадоксално такава забрана не съществува за ядрените оръжия, а почти всички силни страни са разработвали, разработили или разработват химическо и биологическо оръжие. Въпреки това конвенциите на ООН са доста всеобхватни и не се изчерпват с посочените по горе оръжия за масово унищожение. Именно заради това ще ви представим най-странните оръжия, които международните конвенции са забранили като твърде нехуманни:

Ножове със спираловидни остриета

Усуканите или спираловидни остриета са много по-опасни, отколкото мислите. За разлика от обикновените ножове, те не оставят сравнително малък прорез, който лекарите лесно могат да зашият. Оръжия от типа на Jagdkommando Integral Tri-dagger предизвикват изключително силни разкъсвания, които лекарите не могат да зашият. Ножовете с усукани остриета са опасно оръжие, създадено с цел предизвикването на една мъчителна и най-вече неспасяема смърт - именно това е причината те да са забранени.

Огнехвъргачки

Огнехвъргачките са доста просто устроени оръжия, които в най-честия случай се състоят от резервоар за горивната смес, помпа, батерия, маркуч и запалка. Техният обсег може да достигне 80 метра, а в зависимост от използваната смес и терена те могат да предизвикат трудно загасими пожари. Огнехвъргачките обаче са забранени за използване в градовете от ООН. Това се дължи на факта, че те изобщо не са прецизни и могат да доведат до множество цивилни жертви. Освен това тъй като могат да предизвикат трудно загасими пожари, те могат да се използват и за геноцид над населението в градовете.

Лазери, причиняващи перманентна слепота

Лазерите, причиняващи временни щети на човешкото тяло са позволени от конвенциите на ООН, но не и тези причиняващи перманентна слепота. Това е така, защото всички оръжия увреждащи трайно зрението и очите са забранени от международна конвенция още от 19 век. Лазерите обаче са изключително опасни, защото са сравнително лесни за създаване и използване, а обсегът им е доста голям.

Отровни куршуми

Най-старото известно споразумение, забраняващо определен тип оръжие датира от 1675 година. Това е Страсбургската договореност и тя засяга именно отровните куршуми. По това време Франция воювала с германската Свещена римска империя, а армиите от двете страни на фронта решили да компенсират неточността на пушките си с напомпани с отрова куршуми.

Някои войници нарочно поставяли куршумите си в гниещи трупове или ги намазвали с екскременти. В следствие на това хиляди хора умрели не от огнестрелни рани, а от инфекции. Опасността от създаването на неконтролируема епидемия, повтаряща ефектите на Черната смърт, която убила 2/3 от населението на Европа, уплашили твърде много управляващите. Така се стигнало до подписването на първия международен договор, забраняващ определен вид оръжие - отровните куршуми.

Ентомологичните оръжия

Биологичните оръжия, които използват различни видове насекоми като свои приносители могат да бъдат доста опасни и незабележими - именно това представляват ентомологичните оръжия. Възможно е например, рояк от комари, инфектирани със силно преносима болест да бъдат използвани срещу някоя страна, без да бъде обявена война и без да може да се забележи атаката.

Друг широко теоретизиран метод е използването на насекоми, атакуващи посевите на противника и водещи до глад или затруднена икономика в неговата страна. Тъй като този тип оръжия е насочен изключително срещу цивилното население, ООН забранява използването не само на насекоми, а на всякакви животни, които да се използват за целите на биологичната война.

Известно е обаче, че по време на Втората световна война усилени разработки в областта са водени от Япония и Канада, като останалите участващи също са имали подобни проекти. Японците обаче успели да използват заразени с чума бълхи в големи количества, което довело до смъртта на 500 000 китайци.

По време на Студената война СССР създава автоматизирани станции за производство на милиони насекоми дневно, като основното им оръжие е кърлежът. САЩ също създават инсталации, можещи да произвеждат по 100 милиона насекоми за месец, като те залагат предимно на бълхи и комари.

През 90-те пък американците дават 6,5 милиона долара за проект, в който гъсениците могат да се използват като оръжие. В днешно време много учени и експерти се опасяват, че развитието в ГМО технологиите ще доведе до създаването на много страшно биологично оръжие, което да се пренася от модифицирани насекоми.

Капани

Те са забранени поради същата причина, поради, която са забранени и мините - капаните не дискриминират жертвите си и те могат да бъдат не само войници, но цивилни и дори деца. В случая обаче, капаните са доста по-лесни за направа от мините.

По време на Виетнамската война защитаващите се в джунглата виетнамци често прибягват до употребата на капани. Те най-често представляват дупка, в която са поставени заострени колове. Дупката след това е покрита с тънки бамбукови пръчки и поръсена с пръст. На пръв поглед тя не може да бъде различена от околната обстановка, но при стъпване в нея противниковите войници се нанизват на шиповете.

Куршум с кух връх

Според някои този тип боеприпаси е най-странното забранено оръжие. Военните стратези твърдят, че патроните с кух връх могат да убиват много по-сигурно, в сравнение с обикновените муниции и като такива са по-хуманни. Куршумите с кух връх се сплескват, като в следствие на това диаметърът им се увеличава значително, както и поразяващата мощ. Противниците им обаче заявяват, че изваждането на подобен куршум е много по-трудно, а при уцелване на крайник почти винаги се налага ампутация.

Забраната на употребата на куршуми с кух връх става още през 1899 година, когато е подписаната Хагска Конвенция. САЩ обаче не подписват договора и си запазват правото да използват подобни боеприпаси в бойни действия. Освен това куршумите с кух връх се използват от полицейските сили на някои страни, както и за лов.

Климатично оръжие

През 1978 година в Женева е подписана конвенция, забраняваща оръжията модифициращи природата. Причина за международния договор става климатичното оръжие, което САЩ използва над Виетнам в края на 60-те. Американците успяват да засилят изключително много дъждовния сезон, като официалната им цел е да попречат на движението и логистиката на вражеските войски.

В действителност обаче основният пострадал отново са цивилните, които трябва да се справят със силни наводнения, свлачища и лоша реколта.

В средата на 90-те години в официален доклад на Военновъздушните сили на САЩ се споменава, че климатичното оръжие, базирано на наночастици, е в процес на разработка и макар към този момент да не съществува, най-вероятно ще се появи в бъдещето.

Редно е да се спомене обаче, че конспиративните теории за тъй наречените "чемтрейлове" са лъжа, породена от не запознатост относно процесът на кондензация във въздуха и усиления въздушен трафик в последните десетилетия. Отпадния продукт от изгарянето на самолетното гориво е въглероден диоксид и водни пари. На голяма надморска височина въздухът е студен, което довежда до кондензацията и появата на следи след самолетите. Техният вид зависи от типа на самолетния двигател, влажността и температурата на въздуха и въздушните течения.