Днес Червената планета е невероятно суха и прашна. Учените обаче продължават да трупат доказателства, че някога тя е била воден свят. Марсоходът "Кюриосити" е открил следи от древен потоп с библейски пропорции, най-вероятно настъпил в резултат на променил климата сблъсък с астероид, пише сп. "Сайънтифик рипортс".

Освен няколко свръхсолени езера под повърхността, съвременният Марс е огромна пустиня. Но това не винаги е било така - десетилетия на наблюдения от орбитални апарати в небето и роувъри на повърхността свидетелстват за пресъхнали останки от реки, езера и дори океани.

През последните осем години марсоходът "Кюриосити" изследва място, известно като кратера Гейл. Доста бързо стана ясно, че кратерът е бил езеро, което периодично се е пълнило и източвало в продължение на десетки милиони години. Сега учени изясняват, че едно от тези пълнения е било много по-интензивно от останалите.

Вижте как изглежда кратерът Гейл >> >> >>

В ново изследване специалисти от няколко университета в САЩ в сътрудничество с НАСА са идентифицирали седиментни структури в кратера Гейл, които свидетелстват за "меганаводнение" преди около четири милиарда години.

Тези формации не са били видни на сателитни снимки. Учените добиват представа за тях благодарение на седиментологичните изследвания на "Кюриосити".

Марсоходът е установи, че в седиментните слоеве на кратера Гейл има гигантски вълнообразни формации с височина над девет метра. Те се намират на разстояние около 130 метра едни от други. Въпросните структури са идентични с тези, които са се образували на Земята в резултат на топенето на ледове преди около два милиона години.

Според учените най-вероятната причина за "потопа" на Марс е топенето на значителна част от леда, който е покривал планетата по това време. Това се е случило под въздействие на генерираната топлина вследствие на мощен сблъсък с астероид. При този катаклизъм са се отделили огромни количества въглероден диоксид и метан. Комбинацията от тези газове и водните изпарения временно е направила марсианския климат топъл и влажен.

При този сценарий е последвал проливен дъжд, който се е стичал по стените на кратера Гейл и склоновете на планината Шарп, предизвиквайки силно наводнение в ниско разположените райони. Именно този "потоп" е оставил запазените до ден днешен структури в седимента.