В интервю за вестник "Червена Звезда" заместник министърът на отбраната на Русия е разкрил някои от особеностите на новата ракета.

На първо място - тя излита без да използва ядрения двигател, който се задейства по-късно. Руснаците явно са намерили метод, с който да гарантират, че ако ракетата избухне над ракетната площадка или над територията на Русия няма да последва голямо радиационно замърсяване.

Вижте снимки от първия тест на ракетата >> >> >>


Ядреният двигател е изключително малък, так че дори и да има инцидент, той не би бил фатален. Въпреки това, благодарение на него, ракетата може да лети с дни.

На първо място, това прави обсегът й неограничен. Но много по-важно е друго.

Най-сигурният метод, за да остане един летящ обект невидим за радарите е той да лети на много ниска височина. Това обаче оказва влияние на консумацията на гориво - тогава тя е най-голяма заради по-високото атмосферно наляган, по-дългите разстояния и невъзможността за свободен полет. Всички тези пречки обаче изчезват пред ядрената ракета, която може да остане във въздуха с дни.

Ядрената ракета е крилата, а не балистична, което означава, че тя е доста маневрена и може постоянно да прави завои, избирайки най-безопасния маршрут към своята цел.

Благодарение на сензори и чипове, ракетата следи неравностите на терена при нисък полет и успява да ги избягва.

За сега Русия е единствената страна в света, имаща бойна ракета, задвижвана от малък ядрен двигател.

По време на студената война от 50-те до 70-те са правени многобройни опити с ядрени ракетни или ядрени реактивни двигатели. САЩ например извършват успешни опити с ядрения ракетен двигател NERVA още през 60-те. От 1957 г. до 1964 г. Пентагонът тества крилати ракети с ядрени двигатели, но накрая спира програмата.

За съветските разработки се знае по-малко, но между 60-те и 80-те СССР създава ядреният ракетен двигател РД-0410. През 1989 година Съветският съюз разработва план за пращането на хора на Марс през 1994 година. В този план бъдещият космически кораб щял да се сглоби в орбита и да разчита именно на ядрения двигател РД-0410.

Всъщност още от края на 80-те до днешно време НАСА има разработки на бъдещи мисии до Марс, а и отвъд него, включващи употребата на ядрени двигатели. Тяхното предимство е, че са много по-компактни, имат дълъг живот и осигуряват доста добра мощност.

Днес ядрени ракетни двигатели все още не са използвани в космоса. Употребата им в бойна крилата ракета пък означава, че множеството пречки в материалознанието, металургията, електрониката и безопасността на реактора са били превъзмогнати, защото именно те са били в основата на това подобни оръжия да не полетят в разгара на Студената война.

Вижте видео на руската крилата ракета с ядрен двигател: