Постижението беше предречено многократно от авторите на научна фантастика, създали термина “киборги” – кибернетични организми, обединяващи биологични и машинни части. Изследователите са разгадали как работят увредените части и са създали успешно вериги, които да заменят двигателните функции в тях – например мигането.

Надеждите са, че в бъдеще те ще могат да помогнат на хора, страдащи от проблеми с мозъка като болестта на Паркинсон. Увредените тъкани ще се заменят с чипове, които да изпълняват същите функция.

Професорът по психобиология Мати Минц вече е имплантирал успешно кибернетичен малък мозък в черепа на гризач с мозъчни увреждания, като е възстановил способността му да се движи. Малкият мозък отговаря за координацията на движенията. Новият чип приема, преработва и предава сензорна информация от продълговатия мозък, като облекчава комуникацията между мозъка и тялото.

За да изпробват електронния интерфейс между мозъка и тялото, изследователите са научили плъх с мозъчни увреждания да мига, когато чуе определена нота. Плъхът е можел да го направи само когато роботизираният му малък мозък е бил включен.

Изследователите подчертават, че чипът има за цел да имитира естествената активност на невроните. “Това доказва концепцията, че можем да записваме информация от мозъка, да я анализираме по начин, подобен на биологичната мрежа, и след това да я върнем в мозъка”, заявява проф. Минц. Неотдавна той представи изследванията си на срещата “Стратегии за инженерно забавяне на стареенето” в Кембридж.

В бъдеще може да се създадат и импланти, които да заменят увредените тъкани в човешкия мозък. Активистите против вивисекцията обаче определиха експериментите като “гротескни” и повдигащи тежки етични въпроси.