Вероятно е любопитно, че на най-близката до Слънцето планета, където на места температурата надхвърля 400 градуса Целзий, може да има воден лед. Някои от кратерите на планетата обаче винаги са в сянка и това ги превръща в студени райони, съобщи Би Би Си, цитирана от БТА.

Като използвали ниски нива на светлината, отразена от стените на кратери, изследователи си създали представа как трябва да изглеждат тези замръзнали депозити.

Изследването е извършено от астрономи, свързани с мисията "Месинджър" на НАСА. Учените от десетилетия смятат, че воден лед може да е уловен като в капан в сенчести райони на полюсите на планетата.

През 90-те години на миналия век радиотелескопът Аресибо в Пуерто Рико откри райони, които отразяват радарния сигнал, а това свидетелства за наличие на лед. Много от тези райони съответстват на места с кратери, образувани вследствие на сблъсък, и картографирани от космическия апарат "Маринър 10" през 70-те.

След като влезе в орбита около планетата през март 2011 г., сондата "Месинджър" използва различни технологии, за да покаже, че е възможно да има няколко милиарда тона воден лед на северния ѝ полюс.

Сега Нанси Чабот от Лабораторията по приложна физика в университета Джонс Хопкинс и колегите ѝ изследвали кратер, кръстен Прокофиев. Еднаквата повърхностна текстура в райони на кратера, за които се смята, че там има воден лед, навежда на мисълта, че депозитите са се появили относително скоро. В други райони водният лед е покрит от тънък слой тъмна материя с голямо съдържание на органични молекули. Тези тъмни депозити очертават ясни граници.

"Получените резултати са донякъде изненадващи, защото ясните граници сочат, че летливи депозити на полюсите на Меркурий са млади от геоложка гледна точка. Един от важните въпроси е кога са се появили депозитите от воден лед на Меркурий. Дали те са на милиарди години или са се образували по-скоро? Откриването на възрастта на тези депозити ще позволи да се опознае снабдяването с вода на всички планети от земен тип, включително Земята", заяви Чабот.

Снимките разкриват, че депозитите на полюсите на Меркурий са се появили наскоро или са възстановявани редовно в рамките на дълъг процес.

Различията между характерните особености на потъналите в сянка кратери на Луната и тези на Меркурий могат да допринесат за опознаване историята на водата в Слънчевата система.

Смята се, че на Луната също има депозити от воден лед и райони, които непрестанно са в сянка и са по-студени от тези на Меркурий. Има обаче съществени различия между свойствата на повърхностите им. Едно от обясненията може да е, че депозитите на Меркурий са по-скорошни.