Тези потоци биват изхвърлени в космическото пространство почти по едно и също време, съобщиха китайски астрономи в статия, публикувана в сп. Nature Communications, предаде БТА.

Силните изригвания на Слънцето често нарушават работата на комуникационните системи, на спътниците и застрашават здравето на космонавтите.

Най-мощната слънчева буря, наречена "събитието Карингтън", е регистрирана през 1859 г. Подобно суперизригване на Слънцето днес може да доведе до колапс на инфраструктурата на планетата. Това подтиква учените да открият начин за предсказване на подобни събития.

Група астрономи под ръководството на Лю Ин от Националния център за космически науки в Пекин (Китай) е разкрила механизма на появата на суперизригванията, изследвайки данни, събрани от спътника СТЕРЕО и от слънчевата обсерватория СОХО по време на необичайно изригване на Слънцето, което е станало на 23 юли 2012 г.

Ло Ин и неговите колеги са открили, че тази супербуря не е възникнала сама по себе си, а е резултат от сблъсъка на две относително слаби изригвания на слънчева плазма, които са започнали в различни точки на повърхността на Слънцето почти едновременно, с разлика от 10-15 минути.

Сблъсъкът и обединението на двата облака плазма са довели до рязко повишаване на температурата, до усилване на магнитното поле и до ускорение.

Според изчисленията на учените, тази топка от свръхнажежен газ е започнала да се движи по посока на Земята със скорост 3000 километра в секунда. А това е 5-6 пъти повече от скоростта на "обичайните" потоци плазма. При това тя е притежавала свръхсилно магнитно поле.

Силата му е можела да бъде близка до тази на "събитието Карингтън", ако потокът плазма се бе "врязал" в Земята. По тази причина авторите на статията предполагат, че супербурите на Слънцето може да възникват по аналогичен начин.