Откритието е направено с помощта на космическия апарат "Касини" на НАСА, Европейската космическа агенция и Италианската космическа агенция, който беше изстрелян преди 17 години, а от 2004 г. изследва Сатурн и спътниците на планетата, пише сп. "Сайънс", цитирано от БТА.

Гравитационни измервания, направени от "Касини", свидетелстват за наличието на океан от вода в течно състояние поне колкото Горното езеро в САЩ под плътния лед на южния полюс на Енцелад.

Според компютърни модели океанът вероятно е "притиснат" между скалистото ядро и ледената повърхност на малката сатурнова луна с диаметър едва 500 километра, обяснява планетологът Дейвид Стивънсън от Калифорнийския технологичен институт.

Океанът вероятно се е образувал и се поддържа от "приливно затопляне" в резултат на гравитационното въздействие на Сатурн и останалите спътници върху Енцелад.

Откритието отрежда на сатурновата луна място в "елитния кратък списък" на спътниците в Слънчевата система, където е възможно да има вода - ключов елемент за възникването и поддържането на живот.

В този списък фигурират още юпитеровите луни Европа, Ганимед и Калисто, и сатурновата луна Титан.

Само Европа и Енцелад обаче дават признаци, че техните океани са в контакт със скали - важна предпоставка за попадането във водата на фосфор, сяра, калий и натрий - съществени елементи за възникване на живота такъв, какъвто го познаваме.