Вселената е изпълнена с много нюанси: от синьо-бялото трептене на младите звезди до тъмночервеното сияние на водородните облаци. В допълнение към цветовете, видими за човешкото око, има проблясъци от рентгенови лъчи и гама лъчи, както и слабо, но постоянно реликтово излъчване. Ново проучване обаче разкрива кой е бил първият цвят във Вселената.

Известно е, че Вселената е възникнала преди 13,8 милиарда години - раждайки се чрез Големия взрив. Това събитие може да бъде визуално представено като светкавица на светлината на фона на абсолютния мрак, но такава картина не съответства на реалността.

Големият взрив по същество представлява разширяващо се пространство, изпълнено с енергия. В началото температурата е твърде висока, за да съществува светлина. Вселената е трябвало да се охлади малко, преди да се появят фотоните - според астрономите това се е случило 10 секунди след Големия взрив.

Но тази светлина е била лишена от цветни нюанси. Цветовете се появяват едва след като частиците са се охладили достатъчно, за да се слеят в атоми. Това отнема около 380 хиляди години. До тогава видимата Вселена е била прозрачен космически облак от водород и хелий с диаметър 84 светлинни години. 

Ранната Вселена има почти постоянна температура по цялата си дължина - около 3 000 К (+2 726 С). Изчислявайки нагряването и дължината на вълната, учените стигат до извода, че по това време пространството е изпълнено с ярко светло-оранжево сияние, подобно на светлината на 60-ватова крушка.

През следващите стотици милиони години Вселената постепенно се разширява и охлажда, а оранжевият блясък притъмнява и става червен. След около 400 милиона години се появяват първите звезди и когато галактиките се появяват и развиват, космосът започва да придобива нови нюанси.

Вселената обаче постоянно става по-тъмна, а космосът по-черен. Очаква се, че след трилиони години и последната звезда ще умре, а условията няма да позволяват възникването на нови. Тогава Вселената ще потъне в пълен и непрогледен черен мрак.