Ново научно изследване показва, че засушаването може да допринася за увеличаване на антибиотичната резистентност. Данните са публикувани в списанието Nature Microbiology и поставят акцент върху ролята на околната среда в този глобален проблем.

Антибиотичната резистентност е сред най-сериозните заплахи за здравето. Около една от шест инфекции в света показва устойчивост към лечение, а това е свързано с над 4 милиона смъртни случая годишно.

Досега основната причина се свързва с прекомерната употреба на антибиотици. Учените обаче обръщат внимание, че самите антибиотици и съпротивата срещу тях съществуват от милиони години и са част от естествени процеси в почвата.

"В природата микроорганизмите са в постоянна борба помежду си. Един от начините те да се защитят е да произвеждат антибиотици", казва микробиологът Даян Нюман от Калифорнийския технологичен институт. Мнозинството от антибиотиците, особено тези открити между 40-те и 60-те, идват от почвени проби.

Според новото изследване сушата може да засилва този процес. Когато почвата изсъхва, концентрацията на естествените антибиотици в нея се увеличава. Това създава условия, при които оцеляват само бактериите, устойчиви на тези вещества.

"Ако изпарите течност, молекулите остават и стават по-концентрирани", обяснява Нюман. "Това увеличава натиска върху бактериите и избира тези, които могат да издържат."

Екипът анализира почвени проби от различни части на света. Резултатите показват, че по-сухите почви съдържат повече гени, свързани с производството на антибиотици. В същите проби са открити и повече гени за антибиотична резистентност.

Според изследователите съществува и риск тези гени да преминат към бактерии, които засягат хората. Това става чрез процес, известен като хоризонтален генен трансфер.

"Това позволява бързо пренасяне от околната среда към клиничната практика, където проблемът става сериозен", казва Нюман.

В анализа са включени и данни от болници в 116 държави. Установена е връзка между нивата на резистентност и степента на засушаване. Дори при по-богатите държави, където общото ниво на резистентност е по-ниско, зависимостта остава.

Някои учени обаче призовават за предпазливост. "Това е сериозно твърдение", казва епидемиологът Раманан Лакшминараян от Принстънския университет. Според него са необходими допълнителни изследвания, за да се докаже пряка причинно-следствена връзка.

Въпреки това резултатите подчертават значението на факторите от околната среда. Те показват, че климатичните промени могат да влияят върху разпространението на антибиотичната резистентност.

Изследователите предупреждават, че проследяването на процесите в почвата може да се окаже ключово за ограничаване на бъдещи рискове за здравето.