Ето една тъжна статистика: потребителите на Facebook прекарват по 23 часа на месец в сайта. Това са 500 милиона души, които се взират в монитора, докато социалната мрежа поглъща 700 милиарда минути от времето им. Защо не изберат реалния живот?
Лошата новина за Марк Зукърбърг, 27-годишния милиардер, основател на Facebook, е, че много хора правят точно това. Те използват Facebook по-рядко, или въобще се отказват от него. Тази практика, представете си, се нарича "Facebook самоубийство".
Статистиката показва, че 100 000 британски потребители са деактивирали акаунтите си през май, с което общият брой на ползващите Facebook във Великобритания е спаднал на 29,8 милиона души. Шест милиона са закрили акаунтите си в Съединените щати. Това, което започна като затворен онлайн социален клуб в Харвардския университет и впоследствие се просмука в западното общество, сега може би клони към залеза си.
"Facebook самоубийството" все още е твърде дръзко решение за някои. Немислимо е за някой 16-годишен да се откаже от навика. Вашите деца тийнейджъри може да ви казват, че "учат за изпити" в стаята си, но колко часове са пропилели в споделяне на смешни клипове в YouTube, или са се "ръчкали" с приятели? Facebook е проникнал във всяка брънка на живота на тези младежи. Той е тяхното средство за комуникация (те не използват имейл и SMS-и). Чрез него си разменят статии и видеоклипове. Както наскоро се изрази един автор на технологична литература, за тях Facebook се "превръща в отделна мрежа" - точно както планираше Зукърбърг.
За други, например за работещите хора над 20 години, е много по-лесно да се откажат. Моите приятели използват Facebook като книга с контакти, резервен вариант на iPhone-ите си. В университета вманиачено наглеждахме сайта, защото всички останали също го правеха. Но в днешни дни безразличието расте. Това е социална епидемия в обърнат вид. Има една основна причина за това - след като човек навлезе в света на работещите хора, грижите за неприкосновеността на личния живот стават по-належащи. Голото среднощно топване в морето на остров Майорка може и да е било забавно, но няма нужда да го споделяте с шефа си. Опасностите на безрасъдното общуване в социалните мрежи важат за всеки, без значение дали е войник в Афганистан, или твърде дружелюбен съдебен заседател в Манчестър.
Facebook разбираемо се свени да разкрие деликатна информация като средната възраст на хората, които напускат сайта. Компанията предпочита да говори за огромния си растеж на места като Индия, Филипините и Индонезия - десетки милиони индийци и филипинци си правят профили всяка година. Проблемът е, че подобно на 13-годишните деца на запад, те нямат кой знае каква покупателна способност. Те харчат по-малко пари онлайн (игрите във Facebook могат да бъдат също толкова скъпи, колкото и онлайн хазартът) и са по-малко ценни за рекламодателите, които предпочитат да привличат юпита от Великобритания и Америка.
Както ми каза британският предприемач в областта на технологиите Ейдриън Хон, "на повърхността загубите на Facebook в САЩ и във Великобритания се компенсират много добре от бързото му разрастване на пазарите на развиващи се страни като Бразилия, Индия и Мексико. Проблемът е, че един потребител в богата държава като САЩ и Великобритания е далеч по-ценен за рекламодателите и инвеститорите, отколкото един потребител където и да било другаде. Ако тази тенденция продължи, ще има много напрегнати срещи в централата на Facebook.
Зукърбърг е от типа директори от Силициевата долина, които се появяват на бизнес срещи по шорти и джапанки. За момента тези новини едва ли го безпокоят.
В доклад от сряда се изразява предположение, че Facebook  може да разпродаде акции в началото на 2012 г. и че се стреми да бъде оценен на 100 милиарда долара. Нищо чудно, че Бил Гейтс обединява сили със Зукърбърг за най-новото си филантропско начинание. Но дори Гейтс би се затруднил да обясни предполагаемата стойност на Facebook, или в тази връзка причината, поради която се твърди, че LinkedIn (онлайн бизнес мрежа) струва 8,5 милиарда, или поради която Groupon (сайт, който предлага ваучери за намаления) се оценява на 750 милиона. Нито една от тези компании няма приходи, които да отговарят на тези цени. Дори общият приход на Facebook за миналата година беше едва 2 милиарда долара. Нищо ли не сме научили от спукването на балона "дот ком" преди десетилетие?
Циничният инвеститор би отговорил, че не сме. Уебсайтовете се оценяват въз основа на броя посетители, вместо според парите, които носи средният посетител - все едно един богат калифорниец има същата финансова стойност като индийски студент в интернет кафе в Калкута.
Размахът на "Facebook самоубийствата" на запад би трябвало да всее страх у ловките директори в Силициевата долина. В момента технологичният балон е впечатляващо голям, но какво ще се случи, когато той се спука?
Има два възможни сценария. При първия Facebook ще оцелее, но в много свит мащаб. Алтернативата е кошмарът на Марк Зукърбърг - нова социална мрежа, която се появява от нищото и забърсва пода с конкурентите си. Звучи ли ви познато? / БТА*
*Уил Хейвън, "Дейли телеграф"