Британското правителство представи план за въвеждане на задължителна дигитална карта за идентификация (Digital ID), която ще служи като официално доказателство за самоличност и статут на пребиваване. Любопитно, но бившият британски премиер Тони Блеър настоява за въвеждането на подобна система от над 20 години.

Дигиталната карта ще бъде достъпна за всички британски граждани и законни жители. Тя ще се съхранява директно в мобилен телефон - по подобие на мобилните разплащания или NHS приложението. В документа ще се съдържат име, дата на раждане, информация за националност или статут на пребиваване и снимка, използвана за биометрична сигурност. В бъдеще може да се добави и адрес.

Сред обявените цели са улеснение на гражданите в ежедневното взаимодействие с държавата, намаляване измамите с фалшиви документи и най-вече ограничаване незаконната заетост.

Последното се постига с искана от държавата задължителна проверката на правото на работа чрез цифровия документ.

Лондон настоява, че Digital ID е по същество начин за справяне с нелегалната миграция и подбиването на пазара на труда. Рекламирана едновременно на избирателите с леви или десни възгледи, дигиталната идентификация предизвиква и много критики.

Организации за граждански свободи като Liberty и Big Brother Watch предупреждават, че събирането на големи масиви лични данни в национални регистри може да доведе до следене, профилиране и злоупотреба от страна на държавата. Това би изместило баланса на властта в ущърб на гражданите.

Съществуват страхове, че дигиталната карта след време може да се използва и за други неща, които да ограничат поверителността и да увеличат властта на държавата над индивида.

Тази година Китай въведе пилотно система за дигитална идентификация, която дава достъп до интернет и социални мрежи. Това е лесен начин за премахване на анонимността онлайн.

Австралия също се насочва към въвеждане на система за дигитална идентификация, като планира да изисква потребителите да потвърждават самоличността си за достъп до услуги. Тази система може да бъде използвана и за прилагане на правила за онлайн безопасност, например възрастови ограничения при посещение на сайтове.

Съмнение буди и факта, че от множество държави, управлявания от талибаните Афганистан също обяви преход към цифрови лични карти, макар те да не отговарят съвсем точно на описанието за дигитална идентификация.

Дигиталните лични карти дават възможност за интернет цензура, като предоставят на платформите и правителствата мощни нови инструменти за проверка, проследяване и контрол на онлайн потребителите. Не трябва да се забравя, че в много случаи те могат да доведат и до самоцензуриране.

Централизираните бази данни са потенциална мишена за хакери. Ако данните от цифровите карти за идентификация изтекат, то те ще постигнат улеснение на измамите и злоупотребите. Това противоречи на обявените цели, а в последно време има редица случаи на кибератаки срещу централни масиви на данни.

Цифровото изключване е друг проблем. Дигиталната карта за идентификация изисква задължително да имате смартфон. Това допълнително затруднява възрастни хора, бездомни и социално уязвими групи в намирането на работа.

Подобни мащабни дигитални проекти в Обединеното кралство често са съпътствани от закъснения и преразходи. Според различни оценки въвеждането на системата може да струва между 1 и 2 милиарда паунда, с годишни разходи от стотици милиони.

Съчетаването на дигиталната карта за идентификация със невъзможността за намиране на работа без нея може да отвори вратите и за други потенциални опасности - особено, ако бъде свързана с още по-дълбока дигитализация.