Пребиваването в космоса влияе върху мозъка
Пътуването към други планети крие рискове
Обратно в новинатаКоментари - Пребиваването в космоса влияе върху мозъка | IT.dir.bg
Коментари
Само със защитно облекло и зад дебело стъкло-не става. За да пътуват(за период от години) хората в космоса, то те трябва и ще се променят. Ще мутират и изменят биологически. Няма как да обитаваш други светове(с други нива на гравитация, друг състав на автмосферата, други температурни граници, други нива на ултравиолетови лъчи и радиация... )и да искаш да си същият както на Земята, където условията са различни. Живот в скафандър или зад стъкло не е вариант за дългострочно обитаване и заселване. Ще трябва да мутират(еволюират) хората, за да може да се движат свободно в новата среда и тя да е естествена за тях. Но това ще отнеме поколения, освен ако не ускорят процеса някак си.
Един вид, хората ще се "изродят". Едни крайници ще им закърнеят и изчезнат, докато други ще се появят или доразвият, същото и при органите..ръста, слуха, зрението, костната структура...всички тези неща ще се изменят, за да са пригодни към новата среда. Ще се получи така, че тези които са напуснали земята и вече са "еволюирали" ще изглеждат за земляните(ако са останали такива)като извънземни, както и обратното...за напусналите, земляните ще са като извънземни.
А ходенето и развяването на байряка до Луната, както ипреминавването през радиационни кръгове , как влияе?
Никак. Една седмица е нищо в сравнение със 180 дни. Още повече, че на Луната има и гравитация. През радиационни кръгове мина само костенурката на СССР, която си доживя до дълбока старост. Мисиите Аполо заобикалят поясите на Ван Алън за всеки случай, като всяка мисия е летяла по различна траектория, за да може да достигне до мястото на кацане, но орбиталната инклинация винаги е била в порядъка на 30 градуса, т.е. геометричната плоскост, която включвала транслунната траектория, е била наклонена спрямо земния екватор с около 30 градуса. Кораба летящ по тази траектория, заобикаля всички региони на поясите на „Ван Алън“, въпреки че и директно преминаване през тях не е толкова опасно като мислят тъпанарите, заради краткото време от 3-4 часа. Всъщност НАСА прави редица експерименти, единият от които е продължително прекосяване на Южноатлантичната аномалия от астронавтите на „Джемини 10“ достигнали 763 км височина.
