След като усвоят желязото, микробите произвеждат миниатюрни магнити в тях самите, подобни на тези, използвани в твърдите дискове на компютрите, съобщи Би Би Си, цитирана от "Класа". Изследването може да помогне за разработване на много по-бързи хард дискове, уверени са учените.

С напредъка на технологиите и намаляването на размерите на компютърните компоненти става все по-трудно да се произвежда електроника с наномащаби. Затова учените се обръщат към природата и включват микробите в процеса. В последното проучване те използват бактерията Magnetospirilllum Magneticum.

Тези естествени магнитни микроорганизми обикновено живеят във водна среда под повърхността на водата, където кислородът е малко. Те плуват, като следват линиите на земното магнитно поле подобно на стрелки на компас, в търсене на подходящи концентрации на кислород. Когато бактериите поглъщат желязо, протеините в техните организми взаимодействат с него и произвеждат миниатюрни кристали на феримагнитния минерал магнетит – най-магнитния минерал на Земята.

След като изучили начина, по който микробите събират, оформят и позиционират тези наномагнити в себе си, учените копирали метода и го приложили извън бактериите. По този начин те „отгледали“ магнити, които в бъдеще могат да залегнат в основата на нов вид твърди дискове.

“Бързо достигаме границите на традиционното производство на електроника със смаляването на компютърните компоненти“, обясни водещият изследовател д-р Сара Станиланд от университета в Лийдс. По думите й електрониката, която традиционно се използва, е тромава при тези малки мащаби, но за сметка на това природата е предоставила перфектното средство за разрешаване на този проблем.

Освен че са използвали микроорганизми за произвеждане на магнити, учените са успели и да създадат миниатюрни електрически кабели от живи организми. Те са създали нанотръбички от клетъчни мембрани, отгледани в лабораторни условия, с помощта на протеини, срещани в човешките липидни молекули.
Тези тръбички биха могли да се използват в бъдеще като микроскопични биокабели, способни да пренасят информация в компютъра, точно като клетките в нашите тела. Такива биокабели могат да се използват и в хирургията в бъдеще, тъй като те са биосъвместими.