Как такъв скъп космически апарат се оказва снабден с толкова нискотехнологични камери? Две са причините. Първо, снимките не трябва да са с много голяма резолюция, за да не претоварват компютърната памет на робота. Второ, при предаването им на Земята при по-тежки файлове и при разстояние от милиони километри свалянето им би отнело много време.
Малкият обем на снимките ще даде възможност на "Кюриосити" да направи много повече кадри по време на планирания си 2-годишен престой.

Камерите за "Кюриосити" били разработени още през 2004 година. Веднъж одобрени от НАСА, те не трябвало да променят параметрите си. А през 2004 година 2 мегапиксела се смятаха за прилично постижение за една камера.

Освен това междупланетните комуникации са много сложни. "Кюриосити" първо изпраща данните си на спътниците, кръжащи около Марс, които от своя страна ги препредават към Земята. Трансферът върви със скорост 128 Кbs, която е доста бавна в сравнение с бързия интернет, който ползваме вкъщи. А към нашата планета може да бъде предавана информация от Марс в обем само от 250 мегабайта дневно. Така че 2-мегапикселовите камери са напълно оправдани.

Вижте снимки, изпратени от "Кюриосити" >>