Анемията при астронавтите може да е предизвикателство за космическите мисии | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Анемията при астронавтите може да е предизвикателство за космическите мисии
Стопкадър YouTube

Анемията при астронавтите може да е предизвикателство за космическите мисии

Дългия престой в космоса влияе доста лошо на човешкия организъм

| Редактор: Стоян Гогов 6 1631

Следващият "гигантски скок" за хората може да бъде пътуване до Марс, но наличието на достатъчно пренасящи кислород еритроцити (червени кръвни телца) за пътуването е възможно да се окаже сериозно предизвикателство, предаде Ройтерс, позовавайки се на канадско изследване, публикувано в сп. "Нейчър медисин".

Дори космическите туристи, които се редят на опашка за кратки пътувания, може да се наложи да останат у дома, ако са изложени на риск от анемия или дефицит на еритроцити, според авторите на изследването, финансирано от Канадската космическа агенция.

Известно е, че при астронавтите се наблюдава "космическа анемия", но до сега се смяташе, че тя е временна. Изследване на НАСА дори я определи като "15-дневна болест".

Лекарите я приписват на унищожаването на еритроцитите, или хемолиза, в резултат на промените в течностите в телата на астронавтите, които се приспособяват към безтегловност и след това отново към гравитация.

Всъщност анемията е "основен ефект от отиването в космоса", отбелязва д-р Гай Трюдел от университета на Отава, който ръководи проучването, обхванало 14 астронавти. "Докато сте в космоса, вие унищожавате повече кръвни телца, отколкото произвеждате".

Обикновено тялото унищожава и замества близо 2 милиона червени кръвни телца в секунда. Екипът на Трюдел установява, че телата на астронавтите унищожават 3 милиона червени кръвни телца в секунда по време на техните шестмесечни мисии.

"Мислехме, че сме наясно с космическата анемия, но се оказа, че не е така", казва ръководителят на изследването.

Астронавтите произвеждат допълнителни червени кръвни телца, за да компенсират унищожените. Колко дълго обаче тялото е в състояние постоянно да произвежда 50 процента повече еритроцити?", пита Трюдел.

Според изчисления на НАСА за двупосочна мисия до Марс ще са необходими около две години.

"Ако сте на път за Марс и не можете да се справите с необходимостта да произвеждате всички тези допълнителни червени кръвни телца, може сериозно да загазите", допълва Трюдел.

Наличието на по-малко червени кръвни телца в космоса не е проблем, когато тялото е безтегловност, отбелязва изследователят. След кацането на Земята, обаче, и потенциално на други планети, анемията може да засегне енергията, издръжливостта и сила на астронавтите.

Година след завръщането на Земята, еритроцитите на астронавтите все още не са се върнали напълно към нивата преди полета.

Трюдел изследва и ефектите от неподвижността върху пациенти, които са приковани на легло в продължение на седмици или месеци.

Новите открития отразяват това, което ученият наблюдава при пациентите. "Случващото се в космоса може да се случва и при обездвижени пациенти", казва той.

"Намирането на разрешение за единия проблем може да е приложимо и за другия", казва Трюдел.

Екипът му търси начини за решаването на проблема.

Анемията при астронавтите може да е предизвикателство за космическите мисии

Анемията при астронавтите може да е предизвикателство за космическите мисии

Дългия престой в космоса влияе доста лошо на човешкия организъм

| Редактор : Стоян Гогов 6 1631 Стопкадър YouTube

Следващият "гигантски скок" за хората може да бъде пътуване до Марс, но наличието на достатъчно пренасящи кислород еритроцити (червени кръвни телца) за пътуването е възможно да се окаже сериозно предизвикателство, предаде Ройтерс, позовавайки се на канадско изследване, публикувано в сп. "Нейчър медисин".

Дори космическите туристи, които се редят на опашка за кратки пътувания, може да се наложи да останат у дома, ако са изложени на риск от анемия или дефицит на еритроцити, според авторите на изследването, финансирано от Канадската космическа агенция.

Известно е, че при астронавтите се наблюдава "космическа анемия", но до сега се смяташе, че тя е временна. Изследване на НАСА дори я определи като "15-дневна болест".

Лекарите я приписват на унищожаването на еритроцитите, или хемолиза, в резултат на промените в течностите в телата на астронавтите, които се приспособяват към безтегловност и след това отново към гравитация.

Всъщност анемията е "основен ефект от отиването в космоса", отбелязва д-р Гай Трюдел от университета на Отава, който ръководи проучването, обхванало 14 астронавти. "Докато сте в космоса, вие унищожавате повече кръвни телца, отколкото произвеждате".

Обикновено тялото унищожава и замества близо 2 милиона червени кръвни телца в секунда. Екипът на Трюдел установява, че телата на астронавтите унищожават 3 милиона червени кръвни телца в секунда по време на техните шестмесечни мисии.

"Мислехме, че сме наясно с космическата анемия, но се оказа, че не е така", казва ръководителят на изследването.

Астронавтите произвеждат допълнителни червени кръвни телца, за да компенсират унищожените. Колко дълго обаче тялото е в състояние постоянно да произвежда 50 процента повече еритроцити?", пита Трюдел.

Според изчисления на НАСА за двупосочна мисия до Марс ще са необходими около две години.

"Ако сте на път за Марс и не можете да се справите с необходимостта да произвеждате всички тези допълнителни червени кръвни телца, може сериозно да загазите", допълва Трюдел.

Наличието на по-малко червени кръвни телца в космоса не е проблем, когато тялото е безтегловност, отбелязва изследователят. След кацането на Земята, обаче, и потенциално на други планети, анемията може да засегне енергията, издръжливостта и сила на астронавтите.

Година след завръщането на Земята, еритроцитите на астронавтите все още не са се върнали напълно към нивата преди полета.

Трюдел изследва и ефектите от неподвижността върху пациенти, които са приковани на легло в продължение на седмици или месеци.

Новите открития отразяват това, което ученият наблюдава при пациентите. "Случващото се в космоса може да се случва и при обездвижени пациенти", казва той.

"Намирането на разрешение за единия проблем може да е приложимо и за другия", казва Трюдел.

Екипът му търси начини за решаването на проблема.