През 2018 г. астрономите на НАСА откриват първите доказателства за воден лед на Луната. Скрит в дъното на дълбоки кратери на северния и южния полюс, ледът там е "заключен" във вечна сянка. Той е оцелял недокоснат от слънчевата светлина в продължение на милиони години. Според учените обаче, той не би трябвало да съществува.
Въпреки че тези полярни кратери са защитени от пряка слънчева светлина, те не са защитени от слънчевия вятър - вълни от заредени частици идващи от Слънцето.
"Този йонизиран вятър е силно ерозивен и отдавна е трябвало да "издуха" леда на Луната", казва Пол Луси, планетарен учен от Хавайския университет, пред Science.
За разлика от Земята, Луната няма магнитен щит, който да я предпазва от тежестта на тези заредени частици. Как тогава е оцелял полярният лед на Луната?
В изследване, представено на Конференцията за лунни и планетарни науки миналия месец, учени от Университета на Аризона споделиха своята карта на магнитни аномалии.
Оказва се, че на южния лунен полюс има доста региони с необичайно силни магнитни полета.
Магнитните аномалии се припокриват с няколко големи полярни кратера, които се намират в постоянна сянка и може да съдържат древни ледени отлагания. Според изследователите тези аномалии може да служат като малки магнитни щитове, които предпазват лунния воден лед от постоянното бомбардиране на слънчевия вятър.
Макар учените да не могат да отговорят точно защо съществуват тези аномалии, то НАСА планира да създаде база с човешко присъствие именно на Южния полюс на Луната.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}