freeimages.com
Агресията развива мозъка?
Учени установиха, че агресията води до поява на нови нервни клетки в мозъка.
33
187
Невробиолози от Русия и САЩ, сред които сътрудниците на Московския физико-технически институт Дмитрий Смалин, Татяна Мичурина и Григорий Ениколопов, експериментално потвърдиха влиянието на агресията за образуване на нови нервни клетки в мозъците на мишки, предаде ТАСС, цитирана от БТА.
"Новата публикация потвърждава предишни догадки за това, че привикнали към борба помежду им мишки имат не просто различно поведение, а че мозъците им започват да функционират по различен начин", се казва в съобщение за медиите.
Учени от Института по цитология и генетика към Руската академия на науките, Московския физико-технически институт, лабораторията "Колд спринг харбър", университета и медицинския институт "Стоуни Брук" изследвали промените в мозъците на агресивни мишки, които нападали свои посестрими и побеждавали в тези битки.
След победите тези гризачи ставали още по-агресивни, а в хипокампусите им се появявали нови неврони.
Освен това в случай, че продължи борбата между тях, се наблюдавали изменения в активността на нервните клетки.
В рамките на експериментите двойка самци били поставени в клетка, разделена на две части от мрежа.
Тя давала възможност единият гризач да вижда, да чува и да подушва другия, но не позволявала едната мишка да ползва зъбите си, за да ухапе другата. По-късно мрежата се отстранявала и битката между самците започвала.
За няколко минути ставало ясно кой е победителят и мишките отново били отделяни една от друга.
Експериментите били повтаряни в разстояние на няколко дни, а след това гризачите били смесени с други, но така, че в една клетка да не попаднат двама победители или двама победени.
Три седмици след подобна ротация победителите били отстранявани от едната група гризачи, докато в другата мишките продължавали да водят борба помежду си.
В паралелни експерименти учените преценили нивото на агресия у гризачите - мишките били поставени в клетка с прозрачна преграда и било засечено времето, което те остават край нея. Освен това било преценено влиянието, което нивото на агресия има върху поведението.
Мишките били поставени в лабиринт, в който единият коридор бил закрит, а другият сам по себе си представлявал открита площадка.
Колкото по-дълго мишките предпочитали да останат в тъмното закрито пространство, толкова повече поведението им можело да се характеризира като "избягващо риска".
Всички тестове показали, че опитните самци, които победили в няколко битки, имат по-агресивно поведение.
Те по-често се доближавали до прозрачната преграда и по-бързо нападали съперника след вдигането на преградната мрежа. Ако на тези мишки известно време не се позволявало да водят битки помежду си, те ставали още по-агресивни - времето преди нападение намалявало близо 3 пъти, а боевете продължавали по-дълго.
Интересното е, че у доминиращите животни същевременно нараствало нивото на тревожност.
Самецът, който уверено е победил в няколко битки, избягвал откритото пространство в лабиринта и предпочитал да остане в мрак.
"Новата публикация потвърждава предишни догадки за това, че привикнали към борба помежду им мишки имат не просто различно поведение, а че мозъците им започват да функционират по различен начин", се казва в съобщение за медиите.
Учени от Института по цитология и генетика към Руската академия на науките, Московския физико-технически институт, лабораторията "Колд спринг харбър", университета и медицинския институт "Стоуни Брук" изследвали промените в мозъците на агресивни мишки, които нападали свои посестрими и побеждавали в тези битки.
След победите тези гризачи ставали още по-агресивни, а в хипокампусите им се появявали нови неврони.
Учени „имплантирали“ спомени в спящи мишки >> >> >>
Освен това в случай, че продължи борбата между тях, се наблюдавали изменения в активността на нервните клетки.
В рамките на експериментите двойка самци били поставени в клетка, разделена на две части от мрежа.
Тя давала възможност единият гризач да вижда, да чува и да подушва другия, но не позволявала едната мишка да ползва зъбите си, за да ухапе другата. По-късно мрежата се отстранявала и битката между самците започвала.
За няколко минути ставало ясно кой е победителят и мишките отново били отделяни една от друга.
Експериментите били повтаряни в разстояние на няколко дни, а след това гризачите били смесени с други, но така, че в една клетка да не попаднат двама победители или двама победени.
Три седмици след подобна ротация победителите били отстранявани от едната група гризачи, докато в другата мишките продължавали да водят борба помежду си.
Създадоха виртуална реалност за мишки >> >> >>
В паралелни експерименти учените преценили нивото на агресия у гризачите - мишките били поставени в клетка с прозрачна преграда и било засечено времето, което те остават край нея. Освен това било преценено влиянието, което нивото на агресия има върху поведението.
Мишките били поставени в лабиринт, в който единият коридор бил закрит, а другият сам по себе си представлявал открита площадка.
Колкото по-дълго мишките предпочитали да останат в тъмното закрито пространство, толкова повече поведението им можело да се характеризира като "избягващо риска".
Всички тестове показали, че опитните самци, които победили в няколко битки, имат по-агресивно поведение.
Те по-често се доближавали до прозрачната преграда и по-бързо нападали съперника след вдигането на преградната мрежа. Ако на тези мишки известно време не се позволявало да водят битки помежду си, те ставали още по-агресивни - времето преди нападение намалявало близо 3 пъти, а боевете продължавали по-дълго.
Интересното е, че у доминиращите животни същевременно нараствало нивото на тревожност.
Самецът, който уверено е победил в няколко битки, избягвал откритото пространство в лабиринта и предпочитал да остане в мрак.