Свръхпреработените храни са вредни за планетата ни

Чипсът и хамбургерът на масата ни помагат за изчезването на видове, като орангутана, малкия слон и суматранския носорог

10:51 | 30 март 2022 | Редактор: Стоян Гогов 3 1671

Нашият свят е изправен пред огромно предизвикателство: трябва да създадем достатъчно висококачествена, разнообразна и питателна храна, за да нахраним нарастващото население. Това означава значително намаляване на въздействието върху околната среда на глобалната хранителна система, смятат учени от Бразилия.

Има повече от 7000 ядливи растителни вида, които могат да се консумират за храна. Но днес 90 процента от глобалния енергиен прием идва от 15 вида култури, като повече от половината от населението на света разчита само на три зърнени култури: ориз, пшеница и царевица.

Възходът на свръхпреработените храни вероятно играе важна роля в тази текуща промяна, отбелязват авторите на новото изследване.

Селското стопанство е основен двигател на промените в околната среда. То е отговорно за една трета от всички емисии на парникови газове и около 70 процента от използването на сладка вода. Освен това използва 38 процента от земите в света и е най-големият двигател на загубата на биологично разнообразие.

Докато изследванията подчертават как западните диети, съдържащи прекомерни калории и животински продукти, са склонни да въздействат негативно на околната среда, то за пръв път учените се концентрират върху ефектите върху природата на ултра-преработените храни.

Въздействието на тези храни върху човешкото здраве е добре описано, но на въздействието върху околната среда е отделено по-малко внимание.

Оказва се, че глобализираните диети с високо съдържание на свръхпреработени храни идват за сметка на отглеждането, производството и консумацията на "традиционни" храни.

Свръхобработените храни разчитат на малък брой култури, което натоварва средата, в която се отглеждат те.

Добри примери са царевицата, пшеницата, соята и и палмовото масло. Тези култури се избират от производителите на храни, защото са евтини за производство и имат висок добив, което означава, че могат да се произвеждат в големи количества.

Отглеждането им в огромни мащаби, за да се отговори на търсенето, е създало екологични катастрофи на много места.

Палмовото масло е било и продължава да бъде основен двигател на обезлесяването на някои от най-биоразнообразните гори в света, унищожавайки местообитанията на вече застрашени видове като орангутана, малкия слон и суматранския носорог.

Неутолимият глад в света за соеви продукти, включително за биогорива и фуражи за добитък, създава екологична и социална катастрофа в Южна Америка.

Добър пример за това е Парагвай, където хора и животни страдат от ширещата се употреба на пестициди и са принудени да напуснат земята си и да направят път за повече соеви растения, много от които са генетично модифицирани.

От 50-те години на миналия век глобалното производство на соя се е увеличило 15 пъти. Съединените щати, Бразилия и Аржентина заедно произвеждат около 80% от соята в света. Без подходящи предпазни мерки, соевата индустрия причинява широко разпространено обезлесяване.

Едно от основните въздействия, които идват от производството на царевица, е замърсяването на водата и почвата. Оттокът от химични торове и пестициди отравя реките, езерата и крайбрежните райони на много места по света.

Това са само малко примери за вредата от индустриалното земеделие, което разчита на обезлесяване, опасни пестициди и ГМО технологии. То е основен източник на суровини за свръхпреработените храни.

Постепенния отказ от свръхпреработени храни би бил полезен не само за човешкото здраве, но и за околната среда на Земята.

ИЗБРАНО