Русия може да повтори мисията за изпращане на автоматична станция към спътника на Марс - Фобос след 5 години, но само ако има финансиране.

Русия "оряза" парите за космическата си програма >> >> >>



Това смята Сергей Лемешевски - временният генерален директор на руската организация „Лавочкин”. Именно „Лавочкин” разработи изгубеният през 2011 година станцията „Фобос-Грунт”.

Информацията е цитирана от ТАСС и е предназначена за броя на „Российская газета”, която излиза във вторник, предава БГНЕС.

Необитаемата космическа сонда на стойност близо 165 милиона долара, която бе изстреляна на 9 ноември 2011 година трябваше да се насочи към спътника на Марс Фобос, но поради повреда на една от степените на двигателите не успя да преодолее земното привличане и след бавно снижение изгоря в земната атмосфера през януари 2012 г.

Какво провали ”Фобос-Грунт” >> >> >>



На борда имаше и българска апаратура, наречена „Люлин-Фобос“, създадена от учени от Института по космически изследвания и технологии към БАН.

Полетът и цялата мисия бяха част от мащабен международен проект за изследване на повърхността на спътника на Марс - Фобос.

Вижте снимки >> >> >>



Продължителността на мисията трябваше да бъде около 3 години.

Българската апаратура трябваше да извърши измервания по пътя към Марс, в орбита около червената планета и на повърхността на Фобос. Подобен експеримент се планираше за първи път в космическите изследвания и се очакваха уникални данни, свързани с характеристиките на радиационните полета в междупланетното космическо пространство и около Марс заради радиационната безопасност на бъдещите екипажи към Марс и на технологичните системи.

БАН изпрати български уред в ExoMars >> >> >>



Апаратурата беше предадена на руската страна през 2009 г., премина успешно всички предстартови изпитания и бе монтирана на провалилата се космическата станция “Фобос-Грунт”.

Междупланетната станция трябваше да се завърне на Земята и да достави в херметична капсула 200 грама от повърхностното вещество на спътника Фобос.

Данните от физико-минералогичните свойства биха допълнили знанията за космическите тела.


Проклятието на Марс - 1/3 от мисиите успяват >> >> >>