Първият гост в проекта на Дарик и IBM е Дарин Маджаров, визионер в областта на образованието. След няколко години в Германия и Белгия, където се труди усърдно за своето образование, той вече е в България и работи, за да улесни образованието на другите. Дарин Маджаров е създател на платформата за видео образование “Уча се“. Образователната платформа постави ново начало в обучението на децата и начина, по който те го възприемат – бързо, лесно и интересно. Дарин Маджаров продължава да разказва разпалено за положителните резултати от своя проект, както и да прогнозира какво ще се случи в сферата на образованието през следващите 5 години. Константин Вълков: Опиши сегашното състояние на образованието в България. Какво показват твоите наблюдения? Дарин Маджаров: Постоянно излизат статистики, те говорят най-добре. Няма как числата да лъжат. Има ученици, които са на високо ниво, те печелят награди и ни славят по целия свят. Те са много по-добри от останалите, да кажем тези в Западна Европа. Като цяло обаче средното ни ниво е по-ниско, поради което резултатите на цялостните ни изследвания са по-ниски.   Точно поради тази причина, ако помогнем на по-изостаналите ученици да напреднат, резултатите от тези изследвания могат много бързо да се променят. В рамките на една-две години. Тъй като ще си говорим за нови технологии и тяхното използване в образованието, някои биха казали, че именно заради тези пусти нови технологии децата нямат време да учат - играят на игри, не се откъсват от таблетите и смартфоните си. До каква степен новите технологии могат и да пречат? Чак пък да пречат (смее се). По принцип с новите технологии положението е следното - ако погледнем преди 50-ина години автомобилната индустрия, всички се нареждат пред една поточна линия, заставаме един до друг, аз завъртам някаква гайка, а ти слагаш болтче, трети слага кормило и т.н. Предприемачите са видeли, че механични операции няма защо да се повтарят ръчно и са вкарали машините. Човекът може да изпадне от поточната линия, но всъщност остава, тъй като главната му цел е да мисли, да показва своята интелигентност. Няма нужда механичните неща да се правят от хора.  Подобно нещо се случва и в образованието. То е закъсняло с много години да се технологизира. Какво се случва в един час в момента? Учителят влиза. Разказва факти, които са всъщност механични неща, които могат да се направят във видеа. Това позволява на учителя, след като е препоръчал вкъщи да се гледат видеата, като отиде в училище да влезе в истинската си роля - да бъде ментор. Учениците вече знаят основните неща от самите видеа и след това идват проектите, игрите. Ролята на учителя се променя. И той от лектор се превръща в ментор.  Всичко това се случва с много бързи темпове по цял свят, както и в България. Правим много експерименти с учители в България, които използват нашата платформа за видео уроци и забелязваме, че отношението към тях се променя. Разкажи за конкретни примери. В бившето ми училище например с учителката по химия направихме един експеримент. Тя ми се обади и ми каза, че успехът на класа не е много висок, тройки и четворки, а тя е страхотен учител. По наше време, когато някой имаше петица и четворка, ставаше страшно. Казах й да е спокойна и решихме да направим няколко видеа. С нея? Да, с нея. Тя участваше в тях. След това ги пусна на учениците. Те се подготвяха по този начин. Гледаха видеата вкъщи и учеха. На следващото контролно от 102 ученика 95 имаха пълни шестици. Тази учителка сега е пенсионер, но тя продължава да работи за нас, тя прави онлайн частта по химия и тези видеоуроци достигат до всички хора. Тоест всичко е вярно в проучването на IBM, където пише, че след няколко години самата класна стая ще бъде изцяло променена, защото отношението на учениците към учителите ще бъде друго, далеч по-персонифицирано. Точно така, технологиите позволяват в онлайн платформите учениците да показват къде са силните и слабите му страни. Учителят може да проследи това нещо и да помогне на учителя там, където има нужда. В момента ролята на учителя е много трудна, тъй като той трябва в един момент да обясни едно и също нещо на 30 души едновременно. Някой са по-напред, други са изостанали. Това е почти невъзможно. В онлайн-платформите учениците могат сами да наваксват, а учителите да ги напътстват. Каква е твоята прогноза за аналоговия хартиен учебник като такъв? Какво ще се случи с него след 5 години? Учебници ще има, но честно казано, новите резултати показват, че учениците учат по-лесно по визуален начин, с картинка, обясни се, динамично е, с анимация. Много от учениците, които ползват платформата Уча се, казват, че не ползват учебници, но аз ги моля да си купуват, да ги четат. Учебници ще има, но ролята им ще намалява за сметка на качествено онлайн-съдържание. Ако можеш с магическа пръчка да промениш нещо в българското образование за един ден? Ето наскоро четох как турските ученици получават стотици хиляди таблети… Това решава ли проблема с едно щракване на пръстите? Със сигурност не. Поне за нас няма да има кой знае какъв ефект. Най-тревожното нещо в момента е, че средната възраст на учителите в България е 57 години. Няма достатъчно нови млади учители, които да идват. До 5 години трябва да се пенсионират около половината от учителите в България. Няма ли как да стане атрактивна учителската професия? Когато се направи атрактивна, може да бъде такава и учениците и учителите виждат това. С магическа пръчка бих направил така, че в онлайн платформата ни за видео уроци по-малка група учители да дават образование на голяма група ученици. Това ще стане скоро, като най-качествените учители в България бъдат в сайта и когато учениците имат въпрос, ще могат да питат учителите. Редно ли е да има класация на учителите в сайта? Трудно е да се направи сравнение, тъй като те преподават по различни предмети. За мен най-големите учители не са най-големите специалисти, а тези, които най-атрактивно могат да представят материала. Целта е учениците да бъдат запалени. Каква е твоята прогноза за това, което ще се случи в българското образование след пет години? След пет години онлайн образованието в България ще бъде нещо напълно нормално. Както приемаме една технология като тази на пералнята като нещо нормално, така ще бъде и с онлайн образованието. Няма да бъде такава сензация, защото просто онлайн образованието ще бъде във всеки дом. На второ място се надявам България да повиши резултатите си в световните изследвания и средата да се промени. В момента учениците в България са смазани от нещата, които чуват, че се случват тук - че държавата ни е еди-каква си, че образованието ни е лошо, че няма учители. Това влияе много на деца на 10-12 години. Най-малкото не всичко е вярно.  Когато аз завърших, отидох в немски университет, където имаше студенти от 120 различни нации. Всяка образователна система беше там. Българите и румънците бяхме най-добри. И тук има условия да се подготвиш. За мен най-важно е средата да се промени. Едно от нещата на IBM за образованието е това, което виждам и във вашата патформа - преподаване, изградено върху т.нар. гейминг логика. Какво е това? Първо защо играем игри? Първата е причина е, че там се вижда как напредваме, развиваме свои герои и т.н. Това мотивира, надъхва те. Дори в игрите се научава много. В образованието, по същия начин, когато един ученик се регистрира - сега разработваме това - той започва със собствен герой. Когато учи нови неща, участва в проекти, състезава се, помага на другите. Всичко това развива героя и той реално вижда как става по-добър човек и как това го подготвя за живота след това. Това е изключително важно, тъй като учениците виждат, че нещата, които учат, ще им помагат реално в живота след това, въпреки че в училище сме се питали “това пък за какво ми трябва, защо го уча сега”. Гейминг логиката е едно от силните неща в бъдещето на образованието и в момента също работим върху това. Това, което ти правиш, би могло да се класифицира в т.нар. малък или среден бизнес. Но какъв бизнес е образованието? Излиза ли сметката на едно такова начинание като твоето? От бизнес гледна точка досега сме инвестирали доста средства благодарение на инвеститори, които намерих. Проектът расте, разраства се постоянно. До няколко месеца, по всичко личи, това ще стане самоиздържащ се бизнес. Разбихме няколко мита - първо, че българинът не бил платил за онлайн образование, тъй като учениците са свикнали да получават съдържание от торенти. Също така разбихме мита, че българинът не плаща с карта онлайн. Всичко това е преодоляно. Радвам се, че нещата се получават.