Астрономи разкриха стара мистерия на Бетелгейзе
Никой не е предполагал, че звездата има спътник, който може да бъде заснет
Екип от астрономи успа да намери и заснеме спътник на известната звезда Бетелгейзе. Това е по-малка звезда, която обикаля Бетелгейзе по изключително тясна орбита. Съществуването ѝ обяснява една от най-дългогодишните мистерии около звездата. Според екипа, направил откритието, Бетелгейзе ще "погълне" спътника си в следващите няколко хиляди години.
Вижте как изглежда Бетелгейзе >> >> >>
Бетелгейзе е една от най-ярките звезди на нощното небе, видима с просто око, и е добре позната на поколения наблюдатели на небето. Още от самото начало астрономите са били озадачени от факта, че нейната яркост периодично се променя на всеки шест години.
Това шестгодишно потъмняване не бива да се бърка с рязкото спадане в яркостта на Бетелгейзе между 2019 и 2020 г., известно като "Голямото потъмняване". Това събитие предизвика световен интерес и накара някои учени да спекулират, че Бетелгейзе е на прага на свръхнова експлозия, с която ще приключи животът ѝ.
Тези спекулации не бяха неоснователни — въпреки че е "само" на около 10 милиона години, Бетелгейзе е 700 пъти по-голяма от Слънцето и е изразходвала ядрения си горивен запас много по-бързо. Това означава, че смъртта ѝ като свръхнова е вероятно близо.
През 2023 г. обаче стана ясно, че Голямото потъмняване е причинено от гигантски облак прах, изхвърлен от самата звезда.
Но въпреки че Голямото потъмняване беше обяснено, то поднови интереса към тази емблематична звезда. С това се възроди желанието на учените да разберат причината за по-слабото, но редовно шестгодишно потъмняване на Бетелгейзе.
Звездата има основен период на променливост от около 400 дни, както и втори, по-дълъг цикъл на потъмняване — около шест години. Астрономите нямали отговор защо се случва това.
Докато преглеждали архивни данни, учените започнали да предполагат, че виновник за шестгодишната променливост може да е скрит спътник. Но дори и с помощта на космическия телескоп Hubble и рентгеновата обсерватория Chandra, следи от такъв спътник така и не били открити.
Без да се обезкуражават, екип, ръководен от астрофизика Стив Хауел от НАСА Ames Research Center, започнал да изследва Бетелгейзе с помощта на телескопа Gemini North и инструмента му "Alopeke (на хавайски: "лисица").
"Възможността на Gemini North да прави изображения с висока резолюция и контраст позволи директното засичане на спътника на Бетелгейзе," каза Хауел. "Преди се смяташе, че той е невъзможен за заснемане."
"Alopeke използва т.нар. "спекъл имиджинг" - техника, която чрез кратки експозиции елиминира изкривявания, причинени от земната атмосфера. Това позволило първото визуално откриване на този скрит звезден партньор.
Екипът смята, че тази звезда е с маса около 1.5 пъти колкото Слънцето и е гореща синьо-бяла звезда, която обикаля Бетелгейзе на разстояние, четири пъти по-голямо от това между Земята и Слънцето. Това е изключително близко за двойна система и означава, че спътникът се намира в разширената атмосфера на червения свръхгигант.
Това е първият случай, в който спътник е открит толкова близо до червен свръхгигант.
Учените също предполагат, че спътникът все още не е започнал ядрен синтез (горене на водород в ядрото), което дефинира "зрелия" живот на една звезда. Така се оказва, че системата на Бетелгейзе включва две звезди на напълно различни етапи от живота си, въпреки че са се родили едновременно.
Това се дължи на факта, че по-масивните звезди като Бетелгейзе започват и приключват живота си много по-бързо от по-малките си събратя. Но за съжаление, спътникът няма да има време да се развие напълно - гравитацията на Бетелгейзе най-вероятно ще го "погълне" и ще го унищожи в рамките на следващите 10 000 години.
Астрономите ще имат следващ шанс да наблюдават спътника през ноември 2027 г., когато той ще бъде най-далеч от Бетелгейзе и по-лесен за наблюдение.
Откритието не само обяснява мистерията на Бетелгейзе, но и дава ценна информация за това как и защо червените свръхгиганти променят яркостта си в дълги цикли.
Изследването е публикувано на 21 юли в две статии в списание The Astrophysical Journal.