Сцената изглежда като от филм: безкрайни опашки, багажни колички, които блокират коридори, пътници със сълзи в очите, изпуснали полети към семейни събирания, сватби или важна операция. В края на септември 2025 г. системите за чекиране и обработка на багаж в десетки летища - от Лондон Хийтроу до Берлин и Брюксел - замлъкнаха. Компютрите изгаснаха, а на екраните светна единствено съобщение за грешка.

Кибератака, която спря Европа

Официалната причина бе масирана кибератака с рансъмуеър срещу Collins Aerospace - глобален доставчик на авиационни технологии и услуги, част от RTX (бивш Raytheon). Компанията потвърди, че атаката е засегнала нейни IT системи, включително софтуера MUSE, използван за чекиране и обработка на пътници в редица летища.

Рансъмуеър атаките представляват зловреден софтуер, който възпрепятства достъпа до компютърни файлове, системи и мрежи. Кибернападателите обикновено изискват заплащане на откуп, за да възстановят достъпа. Когато всички файлове и документи са заключени, служителите и мениджърите на атакуваните компании често нямат полезни ходове. Ежедневната дейност замира, а репутацията сред клиенти и партньори - спада главоломно.

В случая с Collins Aerospace въздушният трафик и навигационните системи не са били компрометирани, но наземните операции - регистриране, багаж и комуникация с авиокомпаниите - са били сериозно нарушени. Полети бяха отменени, хиляди пътници блокирани. Загубите за авиокомпаниите се измерваха в милиони евро - но най-тежкият удар бе върху хората.

Летища като Брюксел, Берлин-Бранденбург и Женева съобщиха, че са възстановили работата си едва след дни. Някои авиокомпании използваха временни решения, за да обработват пътници офлайн. Инцидентът показа колко силно е обвързана авиацията с външни технологични системи - и колко уязвима е тази зависимост.

А ние?

Случаят с Collins Aerospace показа, че високотехнологичната ефективност може да се превърне в ахилесова пета. Колкото повече системите се дигитализират и свързват в мрежа, толкова по-лесно една уязвимост може да засегне континентален мащаб.

В България летищата са част от същата транспортна мрежа и използват сходни системи. Подобен срив би парализирал хиляди пътувания, търговски полети, бизнес връзки и логистични операции. За една икономика, в която туризмът и транспортът са стратегически отрасли, киберсигурността вече не е IT въпрос - а въпрос на национална сигурност.

Какво може да се направи

Кризисни ситуации като тази показват колко важно е авиационната индустрия - и не само тя - да мисли за киберсигурността като стратегически приоритет. Според експерти, сред най-ефективните подходи за намаляване на риска са внедряването на съвременна защита на крайните устройства, редовното провеждане на контролирани тестове за пробив на сигурността (т.нар. Pen Test), както и изграждането на оперативни центрове за сигурност (SOC), които следят и анализират ИТ процесите в реално време.

Подобни мерки не могат напълно да елиминират заплахите, но значително повишават устойчивостта на критичната инфраструктура - и могат да предотвратят сценарии, при които един зловреден код поставя на колене цели транспортни системи.