Как дроновете превърнаха войната в компютърна игра | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Как дроновете превърнаха войната в компютърна игра 12
Снимка: Wikimedia

Как дроновете превърнаха войната в компютърна игра

Днес безпилотниците могат да решат изхода и развитието на въоръжените конфликти

| Автор: Стоян Гогов 95 8929

Управлявани от оператори, работещи в офис сграда на хиляди километри от бойните действия и сеещи смърт. Дроновете стават все по-важно оръжие при воденето на бойни действия, а войната никога не е приличала толкова много на компютърна игра.

История

Макар дроновете да започват да се използват активно едва пред последното десетилетие, концепцията зад въоръжените безпилотници е изключително стара.

През 1849 година австрийската армия прикрепя запалителни бомби на летящи балони. Курсът на балоните е изчислен така, че те да пуснат бомбите си над Венеция. Действията се оказват успешни, а това помага на Виена да потуши въстанието на венецианците. Още тогава става ясно, че безпилотниците ще са по-често срещана част от арсенала на богатите държави.

Балоните с бомби са популярни от средата на XIX до средата на XX век

Снимка: Mathew Brady/Library of Congress

Почти сто години по-късно Великобритания и Германия експериментират с безпилотни самолети, а Вермахтът изобретява и първата крилата ракета - V-1, която напомня на безпилотен камикадзе самолет. Студената война пък води до появата на ново поколение дронове. Едни от тях служат за подвижни цели на изтребителите при военни учения, а други извършват шпионски полети. Пример за такъв е американският D-21, който шпионира ядрената програма на Китай.

Lockheed D-21

Снимка: Wikimedia

По време на войната от Йом Кипур Израел използва по иновативен начин множество дронове, за да окаже съществена въздействие на изхода на конфликта. Чрез безпилотниците си Израел заблуждава ПВО системите на Египет, които буквално изстрелват всичките си ракети по тях, правейки въздушното пространство над арабската държава напълно безопасно за самолетите на Тел Авив.

Израел продължава да използва подобна тактика и през 80-те години на миналия век, което води до множество успешни мисии без загуба на самолет. Това кара САЩ сериозно да проучи технологията. Именно така се зараждат и първите по-мащабни и сериозни разработки на Вашингтон.

Първото по-масирано използване на дронове е Война в Персийския залив през 1991 година, когато през целия конфликт в небето над Ирак винаги има поне един американски безпилотник.

Американският RQ-4 Global Hawk заменя шпионските самолети в началото на този век

Снимка: Wikimedia

Истинският тласък на познатите днес дронове идва през 90-те години на миналия век. Американската корпорация General Atomics разработва MQ-1 Predator. Той може да се пилотира дистанционно от хиляди километри и да извършва шпионски мисии. Дронът се използват активно при намесата на НАТО във Югославия през 1995 г.

Пентагонът решава да монтира оръжия на някои свои дронове, а скоро се раждат и изцяло атакуващи платформи, доразвити именно от MQ-1 Predator.

Подобренията в радарите и електрониката позволяват направата на все по-сложни дронове. Машинното обучение и появата на нови алгоритмите позволяват някаква форма на автономност, която не изисква от операторите да са постоянно заети в управлението на дроновете.

MQ-9 Reaper вече е извършил хиляди бойни мисии

Снимка: US Army

САЩ са пионер в употребата на дронове за атакуване на цели на противника. Вашингтон нанася хиляди удари с безпилотници в Афганистан, Ирак и Йемен. Именно почти неограничената употреба на дронове води до сериозни етични въпроси. Невинните жертви на тези атаки са стотици.

Етични въпроси 

Често, намиращите се в подобни на офиси сгради оператори бомбардират сватби, училища или цивилни, дори погребения. На хартия всички те отговарят на общ критерий, правещ ги валидни цели - струпване на мъже на възраст в боеспособна възраст на едно място.

Според критиците, употребата на дронове винаги води до повече невинни жертви, тъй като операторите им се чувстват спокойно и могат да извършват по безнаказани акции, тъй като са на хиляди или стотици километри от конфликта.

Изтекли записи разкриват войници, които си подхвърлят реплики от рода на "Този камион ще гръмне яко", "тези хора се движат съмнително" и подобни, след което следва смъртоносна атака. Така войната наистина се превръща в компютърна игра. Натискането на едни бутон от клавиатурата води до смъртта на някой отдалечен на стотици или хиляди километри, а операторите на дронове не виждат кръв или пушек, а единствено пиксели.

Съдебният психолог Питър Шаапвелд е един от първите, които провежда изследване върху психологическите ефекти от използването на дронове. В центъра на неговото проучване е Йемен. Той установява, че "92 процента от интервюираните страдат от посттравматично стресово разстройство, като децата са демографски най-значително засегнати".

Ходът на войната

Макар САЩ да употребяват дронове от няколко десетилетия, може би сме свидетели на първата война, чийто резултат се решава от безпилотници. Става дума за конфликта между Азербайджан и Армения в Нагорни Карабах.

Наблюдавайки отдалеч и управлявайки атакуващи дронове, азербейджанските военни нанасят значителни поражения на арменските сили. Унищожени са ПВО установки, радари, танкове и бронирани машини. Жертви на атаки с дронове стават и арменски войници.

Израелският IAI Harop и турският Bayraktar TB2 са предпочитаното от Баку оръжие, което има изключителен ефект във войната. На практика бяха поразени възможностите на силите на Карабах да се защитават ефективно. Дроновете едновременно извоюват въздушно преимущество и след това се възползват от него.

Всичко това показва, че във войните на 21 век победата ще е все повече на страната на тези, които разполагат с безпилотни и дори роботизирани бойни средства. В общия случай това ще са богати държави.

Конфликта между Армения и Азербайджан отново е показателен. Баку разполага с големи находища на петрол и природен газ. За последните 10 години Азербейджан е отделил 24 милиарда долара за армията си, а Армения само 4 милиарда долара. Баку е и вторият най-голям клиент на военната промишленост на Израел. Президентът на страната Илхам Алиев сам е заявил, че само за 2016 година е похарчил над 4 милиарда за военни покупки от Тел Авив. Икономическите разлики между двете страни са значителни.

Сдобивайки се с дронове по-богатите страни лесно могат да придобиват преимущество над тези, които не са успели да осигурят подходящите контра мерки. Покупката на безпилотници пък води до допълнителното им подобряване и усъвършенстване. В близкото бъдеще най-вероятно ще се появят напълно автономни бойни машини, които има шанс да стрелят по цели без намесата на човек.

Пазар за милиарди

По всичко изглежда, че дроновете ще станат масово оръжие. За разлика от самолетите те са много по-евтини за направа. Чиповете, необходими за направата им могат да се намерят във всеки смартфон.

Пример за подобно развитие е Украйна. Започвайки с модифицирани версии на комерсиални дронове за снимки, днес страната има собствена индустрия за безпилотници. Един от по-известните ѝ продукти е дронът камикадзе "Грiм", който има 3,5-килограмова бойна глава и може да се използва от войници на фронта, като той може да лети само 1 час.

Още по-добър пример е по-богата Турция. Фирма, принадлежаща на зетят на Ердоган, може да стане един от световните лидери в направата на смъртоносните безпилотници. Става дума за "Байкар" и техния Bayraktar TB2, който се оказа решаващ за хода на конфликта в Нагорни Карабах.

Фирмата на Селчук Байрактар, който е женен за най-малката дъщеря на президента на Турция, е започнала и разработката на дронове с изкуствен интелект. Експерти от цял свят смятат, че създаването на множество, взаимодействащи по между си дронове би било голям пробив. Те могат да се използват по много начини, включително и като камикадзета, но искат някаква форма на изкуствен интелект. Именно по това работят специалистите на "Байкар".

Успехите на техния Bayraktar TB2 вече им донесоха множество поръчки, включително от Украйна и Сърбия.

Анализаторите отбелязват, че пазарът за военни дронове ще се окаже изключително печеливш. Започвайки като пионери, САЩ обаче изостават значително. Досега Вашингтон забраняваше износа на своите дронове, но от това се използват нови играчи, като Израел, Турция и Китай. В началото на това лято Тръмп вдигна някои от рестрикциите, които ще позволят на Америка да продава дронове на своите традиционни партньори, а още от сега има голям интерес от Саудитска Арабия.

Междувременно противодействието на дроновете е много трудно и свързано или с издаването на радарната ПВО позиция или с разкриване на друга полезна за противника информация. Откриването им е не по-малко лесно, заради малкия размери и възможността им да летят сравнително ниско.

Така за богатите държави ще става все по изгодно да водят бойните си действия основно с дронове, без да излагат своите пилоти или войници на излишен риск. И това ще продължи докато разработката на дронове и методи за тяхното противодействие стане по възможностите и на по бедните страни.

И докато дори най-неукият терорист може да сложи малка бомба на дрон за снимки, то този дрон няма да прелети повече от няколко километра, а батерията му ще свърши за 20 минути. Освен това пораженията му няма да са значителни.

Междувременно американският MQ-9 Reaper може да носи 1 700 килограми бомби и ракети, обсегът му е 1900 километра, а възможността му за престой във въздуха - 14 часа. С произведени около 200 бройки, цената на един MQ-9 Reaper се доближава до 15 милиона долара, макар продажбите на други държави за сега да са табу.

Вижте как изглежда MQ-9 Reaper >> >> >>

Турският Bayraktar TB2 може да остане във въздуха в продължение на 27 часа, но обсегът му е ограничен от методите на комуникация, като в общия случай е около 50 км. Въоръжението му е 150 килограма, но цената му 5 милиона, като може би дори ще стане по-ниска.

Вижте как изглежда Bayraktar TB2 >> >> >>

Израелският IAI Harop струва 10 милиона и има пробег от 1000 километра. Дронът е камикадзе, а сред купувачите му са Индия, Германия, Сингапур, Турция и други.

Покупката на дронове е обвързана чест със поръчката на по-голяма бройка или с политически и икономически гаранции.

Вижте как изглежда IAI Harop >> >> >>

Да, на пръв поглед с дронове не разполагат Великобритания и Франция, които са по-богати от Турция. Но това е само на пръв поглед, защото и двете държави имат много сериозни програми за създаването на бойни стелт безпилотници. Съответно става дума за програми, които ще се развият от прототипите BAE Systems Taranis и Dassault nEUROn.

Дронове може да разработи и всяка държава имаща достатъмен ресурс за това, но разликите са, че някои безпилотници могат да летят над 1000 километра, а други падат след 50 км. Освен това, създаването на инфраструктурата, позволяваща надеждни комуникации също не е по силата на всеки.

Дроновете днес са част от армиите на държави, които или са водещи икономики като САЩ или имат добре развит технологичен сектор и необходимите парични ресурси като Израел, или влизат в Топ 20 на държавите по БВП, където между другото е и Турция.

Да, дроновете едва ли биха били решаващи за един глобален конфликт или такъв между големи държави. Подобни конфликти обаче не е имало от над 70 години и по-всяка вероятност биха ескалирали в ядрени.

Дроновете са способни да променят баланса на силите именно когато една по-силна държава, атакува по-слаба. Обикновено в този случай по-бедната държава все още има шанс да спечели, ако успее да предизвика голям брой жертви сред противника. Дроновете неутрализират тази опция.

Едно е сигурно, безпилотниците ще имат ключово значение за извоюването на победи, а войната ще се превръща все повече в компютърна игра. И докато не се появят евтини и способни дронове, "геймърите със смъртоносна клавиатура" ще са единствено от по-богатите държави.

Как дроновете превърнаха войната в компютърна игра 12

Как дроновете превърнаха войната в компютърна игра

Днес безпилотниците могат да решат изхода и развитието на въоръжените конфликти

| Автор : Стоян Гогов 95 8929 Снимка: Wikimedia

Управлявани от оператори, работещи в офис сграда на хиляди километри от бойните действия и сеещи смърт. Дроновете стават все по-важно оръжие при воденето на бойни действия, а войната никога не е приличала толкова много на компютърна игра.

История

Макар дроновете да започват да се използват активно едва пред последното десетилетие, концепцията зад въоръжените безпилотници е изключително стара.

През 1849 година австрийската армия прикрепя запалителни бомби на летящи балони. Курсът на балоните е изчислен така, че те да пуснат бомбите си над Венеция. Действията се оказват успешни, а това помага на Виена да потуши въстанието на венецианците. Още тогава става ясно, че безпилотниците ще са по-често срещана част от арсенала на богатите държави.

Балоните с бомби са популярни от средата на XIX до средата на XX век

Снимка: Mathew Brady/Library of Congress

Почти сто години по-късно Великобритания и Германия експериментират с безпилотни самолети, а Вермахтът изобретява и първата крилата ракета - V-1, която напомня на безпилотен камикадзе самолет. Студената война пък води до появата на ново поколение дронове. Едни от тях служат за подвижни цели на изтребителите при военни учения, а други извършват шпионски полети. Пример за такъв е американският D-21, който шпионира ядрената програма на Китай.

Lockheed D-21

Снимка: Wikimedia

По време на войната от Йом Кипур Израел използва по иновативен начин множество дронове, за да окаже съществена въздействие на изхода на конфликта. Чрез безпилотниците си Израел заблуждава ПВО системите на Египет, които буквално изстрелват всичките си ракети по тях, правейки въздушното пространство над арабската държава напълно безопасно за самолетите на Тел Авив.

Израел продължава да използва подобна тактика и през 80-те години на миналия век, което води до множество успешни мисии без загуба на самолет. Това кара САЩ сериозно да проучи технологията. Именно така се зараждат и първите по-мащабни и сериозни разработки на Вашингтон.

Първото по-масирано използване на дронове е Война в Персийския залив през 1991 година, когато през целия конфликт в небето над Ирак винаги има поне един американски безпилотник.

Американският RQ-4 Global Hawk заменя шпионските самолети в началото на този век

Снимка: Wikimedia

Истинският тласък на познатите днес дронове идва през 90-те години на миналия век. Американската корпорация General Atomics разработва MQ-1 Predator. Той може да се пилотира дистанционно от хиляди километри и да извършва шпионски мисии. Дронът се използват активно при намесата на НАТО във Югославия през 1995 г.

Пентагонът решава да монтира оръжия на някои свои дронове, а скоро се раждат и изцяло атакуващи платформи, доразвити именно от MQ-1 Predator.

Подобренията в радарите и електрониката позволяват направата на все по-сложни дронове. Машинното обучение и появата на нови алгоритмите позволяват някаква форма на автономност, която не изисква от операторите да са постоянно заети в управлението на дроновете.

MQ-9 Reaper вече е извършил хиляди бойни мисии

Снимка: US Army

САЩ са пионер в употребата на дронове за атакуване на цели на противника. Вашингтон нанася хиляди удари с безпилотници в Афганистан, Ирак и Йемен. Именно почти неограничената употреба на дронове води до сериозни етични въпроси. Невинните жертви на тези атаки са стотици.

Етични въпроси 

Често, намиращите се в подобни на офиси сгради оператори бомбардират сватби, училища или цивилни, дори погребения. На хартия всички те отговарят на общ критерий, правещ ги валидни цели - струпване на мъже на възраст в боеспособна възраст на едно място.

Според критиците, употребата на дронове винаги води до повече невинни жертви, тъй като операторите им се чувстват спокойно и могат да извършват по безнаказани акции, тъй като са на хиляди или стотици километри от конфликта.

Изтекли записи разкриват войници, които си подхвърлят реплики от рода на "Този камион ще гръмне яко", "тези хора се движат съмнително" и подобни, след което следва смъртоносна атака. Така войната наистина се превръща в компютърна игра. Натискането на едни бутон от клавиатурата води до смъртта на някой отдалечен на стотици или хиляди километри, а операторите на дронове не виждат кръв или пушек, а единствено пиксели.

Съдебният психолог Питър Шаапвелд е един от първите, които провежда изследване върху психологическите ефекти от използването на дронове. В центъра на неговото проучване е Йемен. Той установява, че "92 процента от интервюираните страдат от посттравматично стресово разстройство, като децата са демографски най-значително засегнати".

Ходът на войната

Макар САЩ да употребяват дронове от няколко десетилетия, може би сме свидетели на първата война, чийто резултат се решава от безпилотници. Става дума за конфликта между Азербайджан и Армения в Нагорни Карабах.

Наблюдавайки отдалеч и управлявайки атакуващи дронове, азербейджанските военни нанасят значителни поражения на арменските сили. Унищожени са ПВО установки, радари, танкове и бронирани машини. Жертви на атаки с дронове стават и арменски войници.

Израелският IAI Harop и турският Bayraktar TB2 са предпочитаното от Баку оръжие, което има изключителен ефект във войната. На практика бяха поразени възможностите на силите на Карабах да се защитават ефективно. Дроновете едновременно извоюват въздушно преимущество и след това се възползват от него.

Всичко това показва, че във войните на 21 век победата ще е все повече на страната на тези, които разполагат с безпилотни и дори роботизирани бойни средства. В общия случай това ще са богати държави.

Конфликта между Армения и Азербайджан отново е показателен. Баку разполага с големи находища на петрол и природен газ. За последните 10 години Азербейджан е отделил 24 милиарда долара за армията си, а Армения само 4 милиарда долара. Баку е и вторият най-голям клиент на военната промишленост на Израел. Президентът на страната Илхам Алиев сам е заявил, че само за 2016 година е похарчил над 4 милиарда за военни покупки от Тел Авив. Икономическите разлики между двете страни са значителни.

Сдобивайки се с дронове по-богатите страни лесно могат да придобиват преимущество над тези, които не са успели да осигурят подходящите контра мерки. Покупката на безпилотници пък води до допълнителното им подобряване и усъвършенстване. В близкото бъдеще най-вероятно ще се появят напълно автономни бойни машини, които има шанс да стрелят по цели без намесата на човек.

Пазар за милиарди

По всичко изглежда, че дроновете ще станат масово оръжие. За разлика от самолетите те са много по-евтини за направа. Чиповете, необходими за направата им могат да се намерят във всеки смартфон.

Пример за подобно развитие е Украйна. Започвайки с модифицирани версии на комерсиални дронове за снимки, днес страната има собствена индустрия за безпилотници. Един от по-известните ѝ продукти е дронът камикадзе "Грiм", който има 3,5-килограмова бойна глава и може да се използва от войници на фронта, като той може да лети само 1 час.

Още по-добър пример е по-богата Турция. Фирма, принадлежаща на зетят на Ердоган, може да стане един от световните лидери в направата на смъртоносните безпилотници. Става дума за "Байкар" и техния Bayraktar TB2, който се оказа решаващ за хода на конфликта в Нагорни Карабах.

Фирмата на Селчук Байрактар, който е женен за най-малката дъщеря на президента на Турция, е започнала и разработката на дронове с изкуствен интелект. Експерти от цял свят смятат, че създаването на множество, взаимодействащи по между си дронове би било голям пробив. Те могат да се използват по много начини, включително и като камикадзета, но искат някаква форма на изкуствен интелект. Именно по това работят специалистите на "Байкар".

Успехите на техния Bayraktar TB2 вече им донесоха множество поръчки, включително от Украйна и Сърбия.

Анализаторите отбелязват, че пазарът за военни дронове ще се окаже изключително печеливш. Започвайки като пионери, САЩ обаче изостават значително. Досега Вашингтон забраняваше износа на своите дронове, но от това се използват нови играчи, като Израел, Турция и Китай. В началото на това лято Тръмп вдигна някои от рестрикциите, които ще позволят на Америка да продава дронове на своите традиционни партньори, а още от сега има голям интерес от Саудитска Арабия.

Междувременно противодействието на дроновете е много трудно и свързано или с издаването на радарната ПВО позиция или с разкриване на друга полезна за противника информация. Откриването им е не по-малко лесно, заради малкия размери и възможността им да летят сравнително ниско.

Така за богатите държави ще става все по изгодно да водят бойните си действия основно с дронове, без да излагат своите пилоти или войници на излишен риск. И това ще продължи докато разработката на дронове и методи за тяхното противодействие стане по възможностите и на по бедните страни.

И докато дори най-неукият терорист може да сложи малка бомба на дрон за снимки, то този дрон няма да прелети повече от няколко километра, а батерията му ще свърши за 20 минути. Освен това пораженията му няма да са значителни.

Междувременно американският MQ-9 Reaper може да носи 1 700 килограми бомби и ракети, обсегът му е 1900 километра, а възможността му за престой във въздуха - 14 часа. С произведени около 200 бройки, цената на един MQ-9 Reaper се доближава до 15 милиона долара, макар продажбите на други държави за сега да са табу.

Вижте как изглежда MQ-9 Reaper >> >> >>

Турският Bayraktar TB2 може да остане във въздуха в продължение на 27 часа, но обсегът му е ограничен от методите на комуникация, като в общия случай е около 50 км. Въоръжението му е 150 килограма, но цената му 5 милиона, като може би дори ще стане по-ниска.

Вижте как изглежда Bayraktar TB2 >> >> >>

Израелският IAI Harop струва 10 милиона и има пробег от 1000 километра. Дронът е камикадзе, а сред купувачите му са Индия, Германия, Сингапур, Турция и други.

Покупката на дронове е обвързана чест със поръчката на по-голяма бройка или с политически и икономически гаранции.

Вижте как изглежда IAI Harop >> >> >>

Да, на пръв поглед с дронове не разполагат Великобритания и Франция, които са по-богати от Турция. Но това е само на пръв поглед, защото и двете държави имат много сериозни програми за създаването на бойни стелт безпилотници. Съответно става дума за програми, които ще се развият от прототипите BAE Systems Taranis и Dassault nEUROn.

Дронове може да разработи и всяка държава имаща достатъмен ресурс за това, но разликите са, че някои безпилотници могат да летят над 1000 километра, а други падат след 50 км. Освен това, създаването на инфраструктурата, позволяваща надеждни комуникации също не е по силата на всеки.

Дроновете днес са част от армиите на държави, които или са водещи икономики като САЩ или имат добре развит технологичен сектор и необходимите парични ресурси като Израел, или влизат в Топ 20 на държавите по БВП, където между другото е и Турция.

Да, дроновете едва ли биха били решаващи за един глобален конфликт или такъв между големи държави. Подобни конфликти обаче не е имало от над 70 години и по-всяка вероятност биха ескалирали в ядрени.

Дроновете са способни да променят баланса на силите именно когато една по-силна държава, атакува по-слаба. Обикновено в този случай по-бедната държава все още има шанс да спечели, ако успее да предизвика голям брой жертви сред противника. Дроновете неутрализират тази опция.

Едно е сигурно, безпилотниците ще имат ключово значение за извоюването на победи, а войната ще се превръща все повече в компютърна игра. И докато не се появят евтини и способни дронове, "геймърите със смъртоносна клавиатура" ще са единствено от по-богатите държави.