От 61 години човечеството успешно изпраща свои представители в космоса. Реализирани са редица успешни мисии. Покорено е не само орбиталното пространство около нашата планета, но и Луната. Космическата революция не просто променя представите ни за Вселената, но служи за инкубатор на много от технологиите, които ползваме в ежедневието си.

Мемори пяната, слуховите апаратчета, фотокамерите в телефоните ни и много други устройства и предмети всъщност са произлезли от космическата надпревара между СССР и САЩ.

Покоряването на космоса обаче има "солена цена". Не става дума само за похарчените средства, но и за многото загубени животи на учени и космонавти. Мнозинството от тях умират при ракетни тестове на Земята. Но не липсват фатални злополуки в космоса.

Това са инциденти, взели човешки живот в космоса:

Поредица от проблеми и разбиването на "Союз 1" - 24 април 1967

Снимка: AP/БТА

 

Това е първата пилотирана мисия на новия съветски космически кораб "Союз". В началото на 70-те корабът е част от лунната програма на СССР. "Союз 1" е изстреляна в ранните часове на 23 април 1967 година, отбелязвайки рождения ден на Ленин. Всички предишни 3 полета на програмата са били безпилотни и неуспешни.

Преди изстрелването на "Союз 1" инженерите докладват над 200 недостатъка на кораба и ракетата-носител, но поради политически натиск от ръководството на СССР е решено стартът да се проведе. Малко след изстрелването започват и проблемите - един от слънчевите панели не успява да се разтвори, космическият кораб изпитва недостиг на енергия, а датчиците за ориентиране дефектират.

След 13-тата обиколка около Земята извън строя излиза и системата за стабилизация на кораба, като системата за управление е само частично ефективна. Предвидено е веднага да излети Союз-2, който да помогне на космонавтите, но разразила се гръмотевична буря поврежда ракетата носител и мисията на Союз-2 е отменена.

Междувременно основният пилот на Союз-1, Владимир Комаров успява да включи спирачния двигател на космическия кораб и да започне навлизане в земната атмосфера. Възниква нов дефект - основният парашут не се отваря, а резервният се заплита. Капсулата се удря в Земята със скорост 140 км/ч, следва експлозия, а екипажът загива. В резултат на инцидента "Союз" претърпява някои изменения, превръщайки се в един от най-дълго експлоатираните и надеждни пилотирани космически кораби.

Това е първият случай на човешка смърт по време на полет в историята на пилотираната космонавтика.

Единствената смърт в космоса и мисията "Союз 11" - 30 юни 1971

Снимка: Shutterstock

"Союз 11" извежда в Космоса първия екипаж на първата в света орбитална космическа станция Салют-1. 3-членният екипаж прекарва 23 денонощия на борда на станцията, сблъсквайки се с множество трудности, които почти довеждат до преждевременното прекратяване на мисията. Тя обаче завършва успешно, а космонавтите се връщат на Земята. Според контрола на мисията всичко е минало нормално.

Когато спасителният отряд почуква по корпуса на капсулата, не чува обратен отговор - екипажът е загинал. При завръщането си корабът се е разхерметизирал, а въздухът е изтекъл за секунди. Загиват космонавтите Георгий Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев.

До тогава космонавтите не използвали скафандри при кацането си, които са можели да спасят живота им. Трагедията със "Союз 11" е и единственият до сега случай на смърт в Космоса.

Фаталният експеримент с Х-15 - 15 ноември 1967

 

Снимка: NASA

Експерименталният американски самолет X-15 е най-бързият летателен апарат пилотиран някога от човек - 7 274 км/час. Това е самолетът достигнал най-голяма височина на полета - 108 километра над повърхността, а пилотите му са усетили най-голямото претоварване - стигащо до 15G. В общи линии, това е най-успешният експериментален самолет, създаван някога.

Успехът обаче понякога изисква жертви. Рекордно бързият самолет с космически способности причинява смъртта на своя пилот на 15 ноември 1967 година.

Майкъл Адамс е един от най-опитните пилоти на САЩ. От 1963 въздушният ас пилотира изключително експериментални машини, а способностите му се доказват. Седмият полет на Адамс с X-15 обаче завършва фатално.

При спускането на височина 70 км аеродинамичният натиск върху ракетоплана се увеличава и достига над 15 g. Междувременно скоростта на полета е 6000 км/ч. Летателният апарат избухва 10 минути и 35 секунди след началото на мисията.

Причините за катастрофата остават неизяснени докрай. Натоварването все пак влиза в нормата, но е възможно самолетът да е страдал от "умора на материала". Друга вероятност е адаптивната система за управление MH-96 да е подала грешна команда довела до фаталната маневра. Има версия и за пилотска грешка.

Майкъл Адамс е първият американец, загинал по време на космическа мисия.

Взривът на совалка "Чалънджър" - 28 януари 1986 

Утрото на 28-ми януари 1986 година е изключително студено, а на космодрумът във Флорида Кейп Каневерал е -8 градуса. Въпреки това НАСА не отменя насрочения старт на своята совалка "Чалънджър".

В резултат на това 73 секунди след изстрелването ракетата се взривява. Причината се крие в гумени уплътнения, които губят еластичността си при ниски температури. В следствие от това десния спомагателен двигател изпуска пламък, който попада върху главния горивен резервоар и връзката на двигателя с него.

Ракетният агрегат откача, конструкция не издържа натоварването и се разпада, а главният горивен резервоар се деформира и взривява. Екипажът на совалката обаче все още е жив, защото се намира в специална капсула. След експлозията тази капсула полита надолу, а натоварването вътре достига до 20G. Екипажът няма шанс - капсулата се удря със скорост от 333 км/ч във водата на Атлантическия океан. От совалката остава само ракетата носител, която унищожават дистанционно от съображения за безопасност. 

7-членният екипаж на "Чалънджър" се състои от Френсис Скоби (командир), Майкъл Смит (пилот), Елисън Онизука, Джудит Резник, Роналд Макниър и Криста Маколиф (специалисти на мисията), Грегъри Джарвис (специалист по полезния товар).

Още вечерта след трагедията обаче президентът Рейгън казва телевизионно изявление:

"Загинаха седем герои. Те платиха с живота си за пионерския дух на човечеството. Бъдещето принадлежи на смелите".

Разпадането на совалката "Колумбия" - 1 февруари 2003 г.

на 1 февруари 2003 година, американската совалка "Колумбия" се разпада при навлизането си в земната атмосфера. Загиват всичките 7 членове на екипажа, а това е най-голямата космическа трагедия през този век.

"Колумбия" е първият американски пилотиран космически кораб за многократно използване от типа космическа совалка. До момента на трагедията совалката е извършила 28 полета и е прекарала в космоса 300,74 денонощия.

В последния си полет "Колумбия" се отправя на 16 януари 2003 г. Стартът няколко пъти е отлаган, след като първоначално е бил планиран за август 2002 г. Макар да са открити проблеми, свързани със системата за охлаждане на совалката е преценено, че изстрелването ще се осъществи.

При самото излитане е забелязана повредата по топлинния щит. Спекулира се, че НАСА още тогава разбира каква ще е съдбата на совалката.

Но дори и спекулациите да са верни, то агенцията не може да предприеме нищо за спасяването на екипажа.

Совалката е нямало как да се скачи с МКС, на борда й е нямало оборудването необходимо за поправяне на щита, а единственото спасение би могло да дойде от друга совалка, която да прибере екипажа. Теоретично е съществувала възможност такова да бъде направено, ако "Колумбия" издържи цял един месец в орбита.

На 1 февруари 2003 г., 16 минути преди планираното приземяване совалката се разрушава в плътните слоеве на атмосферата. Това става на височина около 63 км, когато совалката се движи с 20 000 км/ч. Всички намиращи се на борда астронавти загиват. Това са 45-годишния командир Рик Хъсбанд, летял в космоса през 1999 г., 41-годишния пилот Уилям Маккул, за когото това е първи полет в космоса, 46-годишния Дейвид Браун, който също не е летял в космоса, 41-годишната Калпана Чаула, летяла през 1997 г. със совалката "Колумбия", 43-годишния Майкъл Андерсън, летял през 1998 г. със совалката "Индевър", 41-годишната Лоръл Кларк, която не е летяла в космоса и първия астронавт на Израел - 48-годишния Илан Рамон.

С този инцидент космическата совалка на САЩ се доказва като най-опасният метод за излизане в космоса. От 5 построени кораба - два са изгубени при злополуки. Рискът за фатална злополука е 1 на 69.

Противниците на проекта отчитат, че той струва колосалните 209 милиарда долара, като един старт на совалката е на цена между 500 милиона долара и 1,5 милиарда долара. Така совалката излиза по-скъпа от ракетата "Сатурн-5", която трябва да замени.