Китайски учени направиха сериозен пробив в областта на мозъчно-компютърните интерфейси (BCI), като показаха, че човек с пълна парализа може отново да взаимодейства със света единствено чрез мозъчни сигнали. Постижението бележи преход от лабораторни експерименти към реална, ежедневна употреба на подобни технологии.

На 17 декември изследователи от Китайската академия на науките обявиха, че пациент с тежка травма на гръбначния мозък вече може да управлява безконтактно интелигентна инвалидна количка, роботизирани кучета и дигитални устройства чрез имплантиран мозъчен чип. Разработката е дело на Центъра за върхови постижения в мозъчната наука и интелигентните технологии (CEBSIT).

Пациентът, представен като г-н Джан, получава сериозна травма при падане през 2022 г., която го оставя с висока степен на параплегия - той може да движи единствено главата и врата си. След повече от година без значителен напредък при стандартна рехабилитация, той се включва в клинично изпитване за разработката на мозъчен имплант.

На 20 юни хирурзи имплантират в мозъка му инвазивен, безжичен интерфейс, наречен WRS01, в болница "Хуашан" в Шанхай. Системата включва гъвкави електроди, миниатюрни сензори и процесорен чип, поставен в малък отвор в черепа. Външна шапка осигурява безжично захранване и прием на сигналите.

Само след две-три седмици обучение Джан успява да управлява курсор на компютър и други цифрови устройства единствено с мисълта си.

"Повече от три години след инцидента най-накрая мога отново да работя", казва той във видео, публикувано от екипа.

Истинският пробив е, че Джан вече извършва платена дистанционна работа. С мозъчно управляван курсор той проверява и сортира продукти от автомати за продажба, което го прави първия известен участник в BCI изпитване, който реално работи срещу заплащане.

Освен това той управлява интелигентна инвалидна количка и роботизирани кучета. Кучетата могат да му носят храна, а количката му позволява да се движи на открито и дори да се спуска по стълби без чужда помощ.

"Това, което ме вълнува най-много, е усещането, че нещо отново се е свързало - сякаш прекъснатото през годините е възстановено", споделя той.

Предимството на Китай

Постижението напомня визията на Neuralink и концепцията Telepathy на Илон Мъск, но с ключова разлика - докато западните проекти все още са в ранни етапи и се фокусират върху прости задачи, китайската система вече се използва в ежедневието.

Успехът не се дължи само на импланта, а на цялостна екосистема - бързи безжични мрежи (5G и бъдещи 6G), усъвършенствани алгоритми за декодиране на мозъчни сигнали, изкуствен интелект и напреднала роботика.

Академикът Пу Мумин от Китайската академия на науките подчертава, че изследването доказва дългосрочната безопасност и стабилност на имплантираните електроди - ключово условие за медицинско приложение на инвазивните мозъчно-машинни интерфейси.

Една от ключовите иновации е намаленото закъснение. Докато естественото предаване на сигнали в човешкото тяло отнема около 200 милисекунди, новата система намалява времето от мисъл до действие на робота до под 100 милисекунди, което прави управлението по-плавно и естествено.

Изследователите са забелязали и че с практиката мозъкът на пациента работи по-ефективно - управлението постепенно се концентрира в по-малка група неврони, което намалява умственото натоварване.

Екипът вече обяви следващо поколение на системата - WRS02 с 256 канала, чиято първа клинична проба се очаква скоро. Това отваря пътя към още по-амбициозни цели, включително директно декодиране на реч от мозъчни сигнали.