Покажете документите си: Интернет става все по-малко свободен
Идентификацията онлайн вече се изисква от множество платформи
Ползването на интернет става все по-тясно обвързано с предоставянето на лични данни. Ако до скоро подобни изисквания се прилагаха основно към сайтовете с порнографско съдържание, то само за няколко години мерките за проверка на възрастта и самоличността започнаха да се прехвърлят и върху социалните мрежи. И макар вредите от свободния достъп на непълнолетни до подобни платформи да са безспорни, не по-малко тревожна е и опасността от постепенното изчезване на онлайн анонимността.
Интернет, който дълго време беше пространство на свободно изразяване и лична автономия, все по-често изисква документ за самоличност.
Как се стигна до тук?
През 2018 г. британското правителство представи идея, наречена "порнпас" (porn pass). Това беше физическа карта, която човек можеше да купи, като представи лична карта в магазин. Картата съдържаше данни за удостоверяване, които действаха като нискотехнологична система за анонимизация - позволявайки на потребителя да докаже, че е над 18 години онлайн, без да споделя лични данни, пише The Verge.
Идеята да трябва да си купуваш достъп до интернет порно от кварталния магазин беше възприета като нещо по-скоро комично. Затова почти никой не се изненада, когато целият проект за верификация беше отменен през 2019 г.
Но идеята остана. Тази година Лондон прие Британският Закон за онлайн безопасността (Online Safety Act). Той вече задължава не само порно сайтовете, но и много социални мрежи да въвеждат проверки на възрастта.
ЕС и Австралия тестват подобни системи, а идеята се обсъжда и в Канада. В САЩ Върховният съд отмени десетилетен прецедент, като разреши изисквания за проверка на възрастта при съдържание за възрастни и временно позволи подобни изисквания и за социалните мрежи.
Критиците, които предупреждаваха за заплахи срещу личната свобода и правото на свободно изразяване, бяха до голяма степен пренебрегнати. Компании, които преди се противопоставяха, вече започват да се съобразяват.
Новата посока за интернет
Първите системи за проверка на възрастта потвърждават повечето от тези опасения — поне в краткосрочен план. Показното въвеждане на закона OSA във Великобритания даде бърз пример за почти всички проблеми, които подобна система може да предизвика.
Появи се гъста мрежа от различни услуги, на които потребителите трябваше да предоставят лична карта или лицево сканиране — всяка от тях представляваше потенциален риск при изтичане на данни. Появиха се елементарни методи за заобикаляне на ограниченията, като използване на "фото режим" в игри. Настъпи бум на използването на VPN, последван от тревожни (макар и все още отричани) въпроси дали ще бъдат забранени. Социалните мрежи започнаха да блокират съдържание, което много хора смятаха за напълно подходящо и полезно за тийнейджъри, а редица по-малки сайтове просто напуснаха страната.
В САЩ прилагането е по-неравномерно. Някои щати вече бяха въвели възрастови проверки за порно сайтове, докато очакваха решението на Върховния съд. Но и там се виждат рисковете. Социалната мрежа Bluesky блокира достъпа на потребители от щата Мисисипи, след като съдът разреши на този щат да въведе закон за проверка на възрастта в социалните мрежи. Компанията заяви, че някои изисквания - като постоянното проследяване на това кои потребители са непълнолетни - са невъзможни за изпълнение.
Така че и от двете страни на Атлантика вече има доказателства, че — както беше предсказано — тези закони най-тежко засягат по-малките онлайн платформи.
Единственото, което (засега) липсва, е голямо изтичане на лични данни, предоставени специално за нуждите на възрастова верификация. Но сме близо. По-рано този месец трета компания, предоставяща клиентска поддръжка за Discord, беше хакната — изтекоха лични данни на около 70 000 потребители, включително сканирани лични карти. Преди това хакът на приложението Tea за съвети при запознанства показа колко опасно може да е изтичането на подобна информация онлайн.
Британският опит
Законът OSA, който включва и други изисквания (като задължение сайтовете да представят оценки на риска), вече се превърна в политически разлом. През юли британският премиер Киър Стармър заяви, че "много силно вярва, че трябва да защитим младите тийнейджъри", а правителството отговори на петиция с думите, че "няма планове за отмяна на Закона за онлайн безопасността".
Законът обаче разгневи популярни сайтове като 4chan, а лидерът на партията Reform UK Найджъл Фараж обеща, че ще го отмени заради заплахите му срещу свободата на словото.
Междувременно други държави също продължават напред — ЕС тества свои мерки за проверка на възрастта, а Австралия планира те да влязат в сила през декември.
В САЩ проверката на възрастта за порно сайтове изглежда остава трайна, но пълната верификация за социалните мрежи е по-несигурна. Макар че Върховният съд засега позволи на Мисисипи да прилага собствения си закон, самото съдебно становище подсказва, че подобни мерки вероятно са противоконституционни. Най-сложен е случаят със сайтове, които не са строго порнографски, но съдържат огромни количества разнообразно съдържание — като Reddit и Bluesky.
Компаниите в момента се опитват да си прехвърлят отговорността. Meta, Google и Apple водят лобистка битка в САЩ дали законът да вмени отговорността за проверката на възрастта на операторите на app store-ове, а не на отделните услуги. (Meta, разбира се, подкрепя това; Apple и Google — не.)
Но независимо какво ще решат законите, много платформи — включително Roblox и YouTube — вече сами засилват проверките. Те понякога анализират датата на създаване на акаунта и поведението на потребителя, вместо да искат лична карта или лицево сканиране. Но ако анализът сбърка възрастта — потребителят ще трябва да качи... познахте — снимка на личната си карта.
Краят на онлайн анонимността?
Европа и Северна Америка далеч не са пионери в онлайн проверките на идентичност. Южна Корея въведе изискване за реално име в интернет още през 2004 г., а Китай регулира дори часовете, в които децата могат да играят видеоигри.
Въпреки това, южнокорейските правила многократно са били променяни или отменяни от съдилищата поради практически трудности и притеснения относно свободата на словото, докато китайските са част от система за наблюдение и цензура, която вече наказва хора за това, че изразяват тъга онлайн.
Има много предложения за "онлайн безопасност на децата", които не изискват пряка проверка на възрастта, но на практика водят до същото — защото всяко правило, което налага специални изисквания за непълнолетни, логично означава, че сайтовете трябва да могат да ги идентифицират.
Все пак законодателите имат и реални алтернативи. Например да се увеличи финансирането за агенции, които разследват онлайн експлоатация на деца, или да се приемат закони, насочени към конкретни вредни практики — като натрапчиви реклами и лоши стандарти за поверителност за всички възрасти.
Все повече западни държави разработват системи за дигитална идентификация, които в първия удобен момент ще започнат да се използват за ползване на все по-широк кръг от онлайн платформи.